Хелън изглежда се затрудни за миг със следващия си въпрос.
– Какво има? – попита Лукас с тон, който целеше да я накара да проговори.
– Тиранинът наистина ли е толкова лош, колкото каза Палас?
Лукас кимна бавно. Не искаше да я плаши, но знаеше също и че не може да я излъже.
– Малкото, което ни е останало от пророчеството, описва Тиранина като по-силен от всички богове, взети накуп. И се предполага да има огромна битка с чудовища и бури, когато Тиранинът се въздигне. Твърди се, че дори небето ще смени багрите си, като калейдоскоп.
– Звучи като апокалипсиса.
– Да – каза Лукас, чувствайки как Хелън потрепери.
Седяха там известно време, люлеейки крака. Макар че разговорът беше приел такъв мрачен обрат, дори само това, че Хелън бе близо до него, успокои Лукас и му помогна да се съсредоточи. Дори да не можеше да я целуне, ако тя седеше до него, той не се терзаеше от мисълта с кого ли друг може да е тя. И какво ли правят.
Той си напомни, че така е по-добре и преглътна буцата в гърлото си. Искаше Хелън да е щастлива и вярваше, че Орион може да й даде това. Лукас със сигурност никога не беше успял. Всичко, което бе постигал, беше да прави Хелън нещастна, и щом разбереше, че цялата тази каша е приключила, щеше да се погрижи да не я наранява никога повече.
Заравяйки тези унищожителни мисли, Лукас застави ума си да се зарее. Претърси всеки образ и употреба на щит, за които можа да се сети.
– Щит, защита, бастион, блокиране... – мърмореше той. – От какво ни защитава Орион? Какво блокира?
– Ами май доста го бива да препречва входове – пошегува се Хелън. Усмивката й изчезна бързо, когато й хрумна една мисъл. – И пророчества.
– И бъдещето на всеки, който прекарва много време с него – промълви той. – Орион те защитава от прозренията на Богините на Съдбата, Хелън. Ако Богините на Съдбата не могат да те виждат, те не могат да вземат решения за живота ти вместо теб. Знаеш ли какво означава това? Ти имаш свободна воля.
Взряха се един в друг, толкова шокирани, че почти не можеха да го повярват, но и двамата усещаха трептене във въздуха, което им подсказа, че са се натъкнали на нещо изключително важно.
– Но защо аз? Защо аз съм тази, която има право да избира? – Очите на Хелън се стрелнаха изплашено наоколо. – Каква роля играя аз, Лукас?
– Ти си Търсачът в дълбините.
– Това не е в списъка.
Беше права. За миг Лукас почувства нервност, а после се отпусна, когато го осени решението:
– От всички ни ти си последната, която открива, че е Потомка – последната, която се присъединява към битката. Ти си Воинът, разбира се.
Хелън се успокои и се усмихна предпазливо.
– Ха, я стига. – Носът й се сбърчи при мисълта за нещо. – Богините на Съдбата знаят, че никаква ме няма като боец, нали?
– Задобряла си. – Той се постара да запази сериозно изражение, но не успя задълго.
Хелън го бутна от покрива. Той се понесе плавно пред нея, вдигайки ръце в жест, който казваше „предавам се“, все още опитвайки се да не се разсмее. Тя сърдито скръсти ръце и извърна поглед, опитвайки се да не се разсмее заедно с него.
– Любовник, как ли пък не – тя се ухили и го отбутна от себе си с крак.
Той хвана глезена й и се намести между висящите й крака. Очите на Хелън се разшириха от изненада, а устните й омекнаха и се разтвориха.
– Точно така – прошепна Лукас. Наведе се плътно към нея; обожаваше факта, че въпреки всичко, което се бе случило, тя не можеше да сдържи реакцията си към него. – Никога не го забравяй.
Докосна лекичко извивката на бузата й с връхчетата на пръстите си, преди да отлети.
8
Хелън се загледа в стената на къщата за известно време, питайки се дали бе постъпила правилно. Част от нея знаеше, че наранява Лукас повече, като не му казва направо как стоят нещата между нея и Орион, но в края на краищата не можа да го направи. Причините й бяха егоистични, но все пак основателни. Ако Лукас смяташе, че тя е с Орион, в крайна сметка щеше да се отдръпне, а тя наистина имаше нужда той да направи това.
Можеше да погледне в него и да види, че той още е влюбен в нея, но че любовта се е променила леко. Независимо какво бе казал Орион за това, че за Лукас няма да има значение дали тя е прекарала нощта с друг мъж, това бе променило нещо в него – не големината на любовта, която изпитваше, а силата й. Хелън предположи, че има логика. Дори при физическо нараняване човек е в състояние да понесе само определено количество болка, преди да изтръпне и да стане безчувствен.