– Трябва да си вървиш – каза Бризеида внезапно, ръкомахайки във въздуха, сякаш се беше изпълнил с мухи. – Той ще се върне всеки момент.
Елена въздъхна и сведе глава в знак на поражение, а после протегна ръце надолу да вземе дъщеря си.
– Ще се върна с още храна след няколко дни.
Двете жени се прегърнаха, отначало предпазливо, сякаш още бяха във вражда, а после с истинска нежност. След това Елена и Атланта се маскираха и напуснаха вражеския лагер.
Хелън се събуди с дебел кичур от косата на Ариадна в устата си. Изплю го и мислено се извини, че го е олигавила целия, а после се претърколи на другата страна. Претърколи се върху нещо, което изписка. Оказа се Анди, която заразмахва ръце към нея и издаде някакви протестни звуци в съня си. Пожелавайки си Ноел да донесе дори само още един матрак, върху който момичетата да спят, Хелън се смъкна долу до края на леглото и изпълзя навън толкова тихо, колкото можеше, без да смачка някого.
Докато излизаше от стаята, Хелън обгърна с ръце тялото си, опитвайки се да отърси спомена. Този й се беше сторил по-близък от другите, сякаш този път бе нещо повече от обикновен зрител. Всъщност на половината от спомена беше започнало да й се струва, че в онази шатра беше Хелън от Нантъкет, а не Елена от Троя. Все още можеше да почувства топлата, извиваща се тежест на малкото си момиченце (поправка – малкото момиченце на Елена от Троя) в ръцете си, затова, разбира се, се натъкна на Лукас в коридора. До болка копнееше да прегърне някого от тях — или момиченцето, или баща му — толкова отчаяно, че почти изстена.
– Мислех, че си се прибрала у дома – каза Лукас след кратка пауза.
– Не съм била там от дни – отвърна Хелън, взирайки се жадно в него. – Искам да кажа, защо да си правя труда, когато всички са тук?
– И идват още – каза той, като се намръщи внезапно.
Хелън кимна:
– Срещата на Династиите. Обади ли се на...
– Орион? Да – потвърди Лукас, довършвайки изречението й. – Чака ни в библиотеката.
– Колко е часът? – попита Хелън и надзърна, примигвайки, към полегатата светлина, нахлуваща в един прозорец наблизо.
– Минава два. – Той се засмя на шокираното изражение върху лицето на Хелън. – Ще дойдеш ли при нас долу? – попита, като мина покрай нея и се отправи към стълбището. – Трябва да направим планове.
– Дай ми само минутка – каза Хелън, като посочи измачканите си дрехи и разчорлената коса.
– Не бързай – каза Лукас. Докато минаваше край нея надолу по коридора, той се наведе, прокарвайки длан нагоре по ръката й. Голямата му длан погълна всяка извивка от крехките й мускули, обгръщайки ги един по един и оставяйки пътечка от настръхнала кожа и изправени косъмчета. Допирът на кожата му върху нейната беше толкова топъл, че тя потръпна, когато топлината му се отдръпна – което се случи твърде бързо.
Хелън надникна първо да види баща си. Джери все още спеше дълбоко, но дори застанала над него, тя чуваше как сърцето му бие силно и равномерно. Изглеждаше, сякаш е в друг свят, мирен свят, който не му се искаше да напусне. Хелън не знаеше дали е така, но се надяваше, че ако Джери просто спи, Морфей бди над него.
Изтича до банята, съумявайки да изпревари Ариадна и Анди под душа, преди да са се измъкнали от леглото. Стрелна се вътре преди дори да започнат да драскат по вратата и я затвори зад гърба си с доволна усмивка.
Пусна крана и започна да смъква дрехите си с все още ярко горящия спомен за дланта на Лукас върху ръката си. Бързо взе душ. Докато се подсушаваше с кърпа, една друга случайна среща в друг тъмен коридор, преди столетия, се раздипли в ума й като парата, издигаща се от белите плочки.
Ланселот отсъстваше от Камелот от много месеци.
Варварите – едри, руси нашественици от обвита в ледове земя – създаваха доста работа на Рицарите на Кръглата маса. Бащата на Гуинивиър се беше сражавал с варварите цял живот, както и баща му преди него. Сега, когато женитбата между Гуинивиър и Артур бе уредена, поклонниците на дракона и вълка от заснежения свят бяха проблем на Артур и следователно проблем на всеки рицар, заклел се да му служи, в Британия. Ако островният дом на Гуинивиър трябваше да оцелее, то варварското нашествие трябваше да бъде спряно или всеки, роден в Британия, щеше да бъде убит, преди да изтече годината.