Ланселот бил във водните ниви с жените, когато видял корабите с герба на дракона да влизат право в наводнените низини.
– Останах с жените в нивята, вместо да отида при баща ти – каза дрезгаво Ланселот. – Когато не можех да се бия повече, отмъкнах един кораб и изпратих колкото жени и деца можах да прибера далече от клането. Баща ти беше... Беше убит.
Гуинивиър знаеше, че той се бе готвел да каже „изтезаван“. Нямаше значение как Ланселот се опитваше да смекчи удара за нея. Вредата бе нанесена. Тя се беше оставила да бъде предложена за съпруга на мъж, когото не обичаше, защото беше вярвала, че правейки това, ще спаси клана си. Но не се получи. Баща й бе мъртъв, а племето й се бе разпръснало. Напразно се омъжи за човек, когото не обичаше.
– Благодаря ти, че спаси колкото можа от клана ми – прошепна тя. – Задължена съм ти за това с живота си. Отново.
Ланселот я погледна с такава неприкрита нужда и отчаяние, че тя посегна, обгръщайки лицето му с длани.
– Аз съм виновен – повтори той с пламнало лице.
– Не, не те виня за погубените животи. Благославям те заради животите, които спаси – каза тя нежно, като наистина вярваше във всяка дума и се надяваше той да й повярва достатъчно, за да си прости.
– Гуен – промълви той и обви здраво ръце около нея, притискайки се към нея с цялото си тяло, залят от вълна на нужда.
Притисна уста към нейната, стряскайки я. Въпреки всички прошепнати думи и изпълнени с копнеж погледи, никога не се бе осмелявал да я докосне. Това беше първата им целувка – първият път, когато пресичаха тази граница. Гуинивиър знаеше, че Ланселот ще страда повече, задето е предал Артур, своя братовчед, крал и най-близък приятел, повече, отколкото щеше да страда тя, защото Ланселот обичаше Артур, а тя – не. Гуинивиър се притисна към раменете му за миг, опитвайки се да му спести вината, която знаеше, че той ще изпита, преди да се поддаде на прилива на отчаяние, който чувстваше да се надига в него.
Ръцете му се заровиха в косата й, при което фибите, които я придържаха, се разлетяха, а кичурите се спуснаха разбъркано около мазолестите му пръсти. Устните му разтвориха нейните. Гуинивиър се отпусна назад върху каменните плочи на настилката и придърпа Ланселот върху себе си. Той плъзна коляно между бедрата й, избутвайки множеството пластове от фусти нагоре, докато ръката му успя да стигне до голата кожа отдолу. Раздра долната й риза и я смъкна, а тя извика, когато копринените връзки се врязаха в кожата й. Ланселот се укроти и внимателно отстъпи назад.
– Причинявам ли ти болка? – попита с пресекващ глас и уязвими очи.
– Причиняваш ми болка единствено когато ме напускаш – отвърна тя, обвивайки се около него. – Не ме оставяй никога повече.
С все още бясно блъскащо в гърдите й сърце, Хелън бързо подсуши косата си и затича към библиотеката, за да се спаси от взетия назаем спомен, преди да стане още по-ясен и жив. Спря на вратата и размаха длани, за да пропъди горещото изчервяване на бузите си, напомняйки си, че в нейния спомен Гуинивиър предаваше съпруга си, затова не биваше да му се наслаждава толкова много, а в този живот тя и Лукас бяха братовчеди, така че преди всичко не й влизаше в работата да изравя от миналото тези стари спомени.
Дочу плътния глас на Лукас през вратата на библиотеката и след такъв жив спомен дори това беше достатъчно, за да й се завие свят. Спомни си как Ланселот я отведе в покоите си, как развърза връзките на роклята й и... други неща. Изчерви се до кръв.
Спри да бъдеш такъв огромен, пулсиращ хормон и влизай вътре, сгълча се тя, като тръсна ръце. Едва ли всички ще знаят какво си мислеше току-що.
Бутна вратата, за да я отвори, и видя как Орион незабавно хвърли поглед надолу към гърдите й, погледна обратно нагоре към нея и повдигна вежда, когато по лицето му се разля многозначителна усмивка. Освен може би Орион, помисли си тя, пожелавайки си да се строполи мъртва на място в същия този миг.
Мъжете се изправиха да поздравят Хелън, но Касандра си остана в голямото кожено кресло, което смаляваше крехкото й тяло. Хелън се поклони почтително на Оракула и забеляза, че Касандра държи iPad-а си на скута.
– Какво става? – попита Хелън, пренебрегвайки резкия прилив на топлина, когато седна на единственото свободно място – до Лукас, разбира се.
– Ново нападение – отвърна Касандра мрачно, като подаде на Хелън iPad-a.
– Цунами в Турция – каза Орион. Хелън превъртя снимките на наводнена земя.
– Но защо тук? – попита тя, като гледаше пострадалата област в Турция. – Това не е голям и важен град.