Орион рязко затвори уста, обмисли за миг чутото и въздъхна неохотно:
– Това звучи много смислено.
– Приемаш ли? – попита го Касандра с боязлива нотка в тона.
– Ще бъдеш ли мой защитник?
– Да – отговори Орион сериозно. После се усмихна и леко я побутна. – Разбира се, че приемам, котенце.
Касандра се усмихна в отговор, облекчена.
– Аз ще бъда свидетел – каза Хелън, усещайки, че това трябва да бъде изречено на глас. – Орион е защитникът на Касандра.
– Тя хвърли поглед към Лукас, за когото й бе ясно, че едва се сдържа да не проговори. – Има ли нещо, което искаш да кажеш?
– Не ми харесва да съм изтласкан встрани – каза той ядосано. – Но ще се справя с това.
– Добре. Значи сега сме отбор – каза Орион и огледа всички. – Това сигурно ще е интересна среща.
– Мат! – изсъска Клеър. – Може ли да се съсредоточиш, ако обичаш?
Мат обърна глава и погледна Клеър с празно изражение. Току-що беше казала нещо за Хелън, но той не беше сигурен какво.
Беше разсеян.
В този момент един кораб акостираше на брега в Грейт Пойнт, точно под фара. Корабът беше малък. Мат не го чу да стърже по пясъка чак от къщата си в Сиасконсет – нито видя как тримата мирмидонци изскачат с лекота от плавателния съд, сграбчват страничните бордове и отнасят кораба нагоре по брега, тичайки без усилие. Мат не присъстваше тялом, когато още десет по-малки кораба последваха този и войниците му слязоха на брега, но си даваше сметка за случващото се, сякаш е там. Дори когато Клеър размаха ръка в лицето му и въздъхна от раздразнение, очите му можеха да видят също и точните стъпки на неговите трийсет и трима войници, докато се изкачваха безшумно от ватерлинията.
– Привет – поздрави Клеър с разтревожена гримаса. – Смяташ ли някога да приземиш този космически кораб и да се включиш в разговора?
Мат се изсмя иронично.
– Да приземя този кораб – повтори той, докато усещаше как членовете на неговия слизащ на сушата екипаж оглеждат терена с войнишка прецизност. С тази нова, удвоена възприемчивост Мат видя един воин-мирмидонец с черна и лъскава кожа като раковина да коленичи и да полага ръка върху студения пясък в плавно, бързо движение.
– Той е тук. Умът на нашия господар е с нас точно сега – каза Теламон.
Мат си спомни, че Теламон е принц от неговия вид и един от най-добрите му военачалници.
– Още един бряг, братя – каза той печално. Теламон потри ръце, за да изтръска пясъка. Противната презрителна гримаса на лицето му даваше ясно да се разбере, че още ненавиждаше пясъка след всичките тези години далече от Троя.
– Какви са заповедите ви? – попита един войник с черни мравешки очи.
– Направете лагер. Ще чакаме господаря си тук – нареди Теламон. – Когато е готов, той ще се присъедини към нас.
– Добре ли си? – попита Ариадна печално.
Мат примигна силно и най-накрая успя да пропъди образа от ума си.
– Добре съм – отвърна той и се съсредоточи върху задачата на дневен ред. – Продължавай, Клеър.
– Добре, както казах, първия път, когато видях нещо странно – е, по-странно от обикновено, – беше, когато Лени посягаше към една лъжица. Тя се разтресе за секунда, а после просто литна в ръката й.
– И тримата видяхме нещо подобно на това, когато бяхме в болничната стая на Анди – добави Ариадна.
– Опиши го – каза Мат, обръщайки се към Анди.
– Ами тя първо се ядоса, а после светна. От кожата и косата й започнаха да се сипят искри, като дъжд – каза Анди; прекрасният й глас се изпълни със страхопочитание, когато си спомни. – Цялото обзавеждане в стаята ми започна да трака и мога да се закълна, че почувствах леглото ми да се движи.
За миг в спалнята на Мат се възцари тишина, докато всички мислеха за това.
– Почувствах подобно странно нещо, когато Хелън се ядоса онзи ден – добави Джейсън неохотно.
– Какво стана? – попита Мат.
– Тя и Лукас бяха влезли да нагледат Джери и започнаха да се карат. Предполагам, че е било доста лошо, защото слязоха в клетката за борба, за да уредят спора. Можех да се закълна, че почувствах къщата да се разтърсва за секунда.
– Това може да е било разтърсване от удар – предположи Мат. – Достатъчно силни са да разтърсят къщата, когато се ударят в земята.
– Това беше преди да слязат долу. Просто вървяха, Мат – каза Джейсън, свивайки рамене. Мат спря за миг, замислен.