– Какво правиш тук долу? – креснаха няколко гласа към Касандра. Кастор, Палас и Дафна се бяха появили на прага зад Хелън и Лукас.
– Ти ме ухапа! – нададе вой Орион, все още мятайки се върху леглото, побеснял от гняв. Ноел, Кейт и Клеър, тичащи с човешко темпо, пристигнаха скоро и изпълниха стаята.
– Съжалявам! – изскимтя Касандра. – Но ти ме настъпи!
– Мислех те за котка, докато... за малко да ти отнеса главата! Можех да те убия! – гневно отвърна Орион, без да обръща внимание на многобройната публика. – Никога не се промъквай така при мен!
Внезапно Орион се хвана за гърдите и се преви надве от болка. Хектор скочи да го хване преди да падне – но не и преди всички да видят. Орион имаше на гърдите и корема две пресни рани от битката си с Автомедонт. Бяха пламтящо червени, но зарастваха бързо и след няколко дни щяха да изчезнат напълно, без да оставят белег. Това, което привлече вниманието на всички, обаче, не бяха новите рани, а дългите белези, които оскверняваха съвършеното му телосложение.
Единият прорязваше гърдите му, а другият – левия му хълбок. Когато се отпусна тежко върху Хектор, останал без сили, всички видяха най-ужасния белег на гърба му. Хелън се втренчи в призрачно бялата следа с цвят на кост, която се спускаше успоредно на гръбнака му. Изглеждаше, сякаш някой се беше опитал да го съсече от горе надолу. Тя почувства как Лукас хваща ръката й и се вкопчи в неговата.
– Всички вън! – излая Хектор, когато забеляза шокираната тишина и втренчените погледи. Накланяйки рамене, той се опита да скрие Орион с тялото си. – Ти също, малка напаст такава – каза той меко на Касандра, все още свита на пода.
– Не – възропта тя. Гъстата, черна плитка, която се виеше като змия надолу по гърба й, се разплиташе на буйни вълнисти кичури, а лицето й бе упорита маска от алабастрова кожа, тъмни очи и яркочервени устни. – Оставам тук. Той може да има нужда от мен.
Хектор кимна неохотно и положи отпадащото тяло на Орион обратно в леглото.
– Излизайте – каза през рамо на останалите, този път тихо. Всички се обърнаха да си вървят веднага.
Докато минаваха през вратата, Хелън и Лукас се наведоха един към друг, и двамата усещайки нараняванията си отново и нуждаещи се от опора сега, когато приливът на адреналин бе отминал. Вместо обаче да ги оставят да си помогнат един на друг, Палас хвана Лукас, а Дафна подкрепи Хелън, разделяйки ги.
– Знаеше ли за тези? – попита Лукас, преди да ги отведат в противоположни посоки.
– Не. Никога не съм го виждала без дрехи – отговори тя, твърде шокирана, за да се държи по друг начин, освен безцеремонно. Беше виждала Морфей в образа на Орион полугол, напомни си тя, но не и самия Орион. Лукас кимна, с лице, засенчено от безпокойство.
– Връщай се в леглото, Хелън – каза майка й строго и я принуди да се обърне.
Хелън позволи на майка си да я положи до отпуснатото тяло на Ариадна. Докато затваряше очи и се опитваше да заспи отново, чу Ноел и Кастор да си говорят в съседната стая. За миг Хелън се опита да блокира разговора и да им остави малко лично пространство, но настойчивите им гласове не биха позволили дори на простосмъртен с нормален слух да ги пренебрегне.
– Как е получил тези белези, Кае? – попита с треперещ глас Ноел. – Никога не съм виждала подобно нещо. А аз съм виждала много.
– Единственият начин някой Потомък да получи такъв белег е да се случи преди да навърши пълнолетие – каза Кастор, като се опитваше да не повишава глас.
– Но нашите момчета се биеха непрекъснато, когато бяха малки. Помниш ли как копието на Джейсън прикова Лукас към тавана онзи път? Дори тримата заедно нямат един белег – изсъска Ноел, твърде разстроена, за да схване намека на Кастор да пази тишина.
– Нашите момчета винаги са имали храна в изобилие и чисто място, за да се изцелят, след като се пребиеха помежду си.
– А Орион не е? Това ли искаш да кажеш? – Гласът на Ноел й изневери.
– Не. Вероятно не е.
Хелън чу шумолене на плат, последвано от дълбоки въздишки, сякаш Кастор притегляше Ноел до гърдите си.
– Тези белези означават, че Орион е бил много млад, когато са му причинили това. А след това сигурно е гладувал по време на изцеляването си, без някой, който да се грижи за него. Не си виждала тези белези върху тялото на Потомък никога преди, защото повечето не биха оцелели след това, което е нужно, за да ги получат.
Хелън стисна зъби и зарови лице във възглавницата, знаейки, че всички на горния етаж са чули острия разговор между Ноел и Кастор. Лицето й пламна, когато си помисли как всички вероятно преценяват Орион – съжалявайки изтормозеното и изоставено малко момче, което някога е бил.