– Видяхте ли мълнии? – попита той трите момичета.
– Не и наистина – каза Ариадна. – Това, което видяхме, определено беше от електрически произход, но не мога да проумея защо би накарало предметите да се раздрънчат така. Цялата история беше просто странна. И плашеща.
– Гласът й беше много особен – добави Клеър, разтривайки ръцете си, сякаш я бяха полазили студени тръпки.
– Твърде вибриращ – каза Анди натъртено. – Аз съм сирена, познавам гласовете и никога преди не съм чувала такова нещо.
– Звучеше като богиня – каза Ариадна, обобщавайки впечатлението от името на трите. – Нещо й се е случило, хора.
– Мислиш ли? – каза Джейсън, като завъртя очи. – След всичко, което е преживяла, със сигурност се е променила доста. Това не значи, че се е променила за лошо. Бъдете малко снизходителни. Току-що се е сражавала с бог.
– И спечели – добави Мат тихо. – Сражава се с бог и победи. Колко силна мислиш, че трябва да е, за да направи това?
– По-силна от всеки Потомък. От всеки в историята. – Гласът на Ариадна потрепери.
– Била е измъчвана, хора – възрази Джейсън строго.
– Именно – отвърна Ариадна. – И мислиш, че такова преживяване ще я промени към по-добро?
– Това е нелепо – каза Джейсън гневно. Завъртя се рязко и се втурна към вратата.
– Джейсън – поде Клеър, но той се обърна назад и я прекъсна.
– Знам, че с Хелън сте най-добри приятелки още от малки и че тя се променя много и това те плаши. Но всеки се променя. Само защото не разбираш какво се случва на Хелън, не означава, че имаш причина да се страхуваш от нея. Надявам се всички да осъзнаете това, преди да направите някоя глупост.
Джейсън ги остави да стоят стъписано и да се взират един в Друг.
– Има още нещо – каза Клеър; гласът й с мъка си проби път през стегнатото й гърло. – Опитах се да говоря с Хелън за начина, по който се променя. Тя даде доста ясно да се разбере, че не я е грижа. Просто иска да победи. – Клеър отново разтри ръце, сякаш й беше студено. – Онази Хелън, която познавах, не я беше грижа дали ще победи. Преди не се е опитвала да спечели дори състезание по бягане.
Страхуваше се. Всички се страхуваха. Най-лошата част беше, че Мат изпитваше присвиващо стомаха му усещане, че трябвало да се боят.
Сети се отново за онзи морален въпрос, който Зак повдигна веднъж. Дали Мат наистина би убил някой, който още не е сторил нищо, за да възпре въпросния човек евентуално да убие милиони? Кое беше правилно?
– Колко време още, капитане? – попита един от мирмидонците.
– Скоро – отговори Теламон. – Господарят още се колебае.
– Невъзможно – каза друг войник. Блестящите му червени очи се присвиха от гняв. – Не може да е той, ако се колебае. Ахил никога не би се отклонил от истинската ни мисия. Той загина за нея.
– Търпение – каза Теламон заповеднически.
– Търпение – изрекоха напевно в отговор мирмидонците със сдържано благоговение, сякаш рецитираха катехизиса. Това бе ритуал, който бяха изпълнявали много пъти.
– Старите клетви за вярност от живота му на простосмъртен все още го теглят – продължи Теламон, за миг слагайки успокояващо ръка върху рамото на свой другар, като състрадателен съветник или свещеник. – Но още по-стари обети за вярност започват да изплуват на повърхността. Кураж.
– Кураж – повториха войниците в един глас веднага щом Теламон им подаде думата. Тяхната войнишка версия на думата „амин“ отекна като гръм през дюните и силата на слетите им гласове издигна пясъчни вихрушки от хълмистите дюни и ги изпрати във въздуха като дим над водата.
– Краят на този цикъл е близо – продължи Теламон целеустремено. – И накрая сърцето на нашия господар ще го доведе обратно при нас. Приятели, помнете. Острието ще избере именно този съд, защото острието знае, че този съд най-много от всички други споделя нашето желание.
– Мат? – попита Ариадна.
Мат отново примигна силно и се фокусира върху нея. Изглеждаше разтревожена.
– Какво мислиш, че е редно да направим?
– Първо трябва да открием колко далеч е готова да стигне – каза той мрачно. – А после всеки от нас ще трябва да реши – всеки от нас сам за себе си – колко далеч сме готови да отидем, за да я спрем.
2 Първоначално берсерките са били викингски воини, посветили се на бог Один, които преди битка изпадали в неконтролируема ярост. Отличавали се с изключителна ярост, сила и безстрашие. Произходът на името е спорен: идва или от обичая им да се обличат в мечи кожи, или от навика им да влизат в бой без ризница и щит. Вероятно от името им идва английската дума berserk (буен, стихиен, невъздържан). – Б. пр.