9
Тази вечер Лукас се облече грижливо. Знаеше, че срещата на Династиите е полуофициално събитие, но това не означаваше, че би облякъл нещо, което би ограничавало движенията му. Нямаше доверие на никого от гостите, които щяха да приемат, и ако ще адът да замръзнеше, нямаше начин да облече нещо, което би му пречило в битка.
Разбира се, схватките бяха строго забранени по време на тези срещи. Лукас обаче знаеше, че това ще е първият път от двайсет години насам, когато повечето от тези хора щяха да се видят. На всичкото отгоре много от тях бяха убили някого, който някой друг в стаята беше обичал нежно. Това беше реванш, който само чакаше да се състои.
Лукас слезе долу и намери половината си семейство, скупчено около телевизора в дневната да слуша вечерните новини. На кадрите се виждаше мощна гръмотевична буря над нещо, което приличаше на затъмнен град.
– Това Манхатън ли е? – попита Лукас, като се приближи до екрана.
– Да – отвърна майка му, от шока гласът й беше тих. – Целият град е тъмен.
Лукас можеше само да си представи хаоса, който това щеше да предизвика в Ню Йорк. Линиите на метрото щяха да бъдат принудени да спрат работа с хората във влаковете, асансьорите щяха да бъдат спрени, оставяйки хората заседнали на най-горните етажи на сградите – да не говорим за анархията, която със сигурност щеше да избухне в тъмното.
– Защо Зевс би направил нещо подобно? – попита Анди.
– За да ни напомни, че може – отговори Хектор през зъби.
На предната врата се почука и Лукас чу всички да си поемат напрегнато дъх.
– Аз ще отворя – предложи Кейт, но Ноел сложи ръка на рамото й да я спре.
– Трябва да съм аз – каза тя мило. – Това е моето огнище.
Лукас я последва до предната част на къщата. Когато Ноел отвори вратата, Лукас се почувства, сякаш някой го е ритнал в стомаха. Мъжът, застанал на прага, имаше черна коса, яркосини очи и високо, атлетично телосложение. Приличаше на Лукас, състарен с двайсет години.
– Дедал – изрече Ноел през зъби.
– Ноел – отвърна Дедал. Той скръсти ръце на гърдите си във формата на буквата X и се поклони почтително, но беше ясно, че не се разбират добре.
За миг Лукас престана да диша. Много пъти му бяха казвали, че изглежда, сякаш е от Атинската династия, но нямаше представа, че прилича толкова много на мъжа, убил дядо му.
– Добре дошъл – каза Ноел; едва ли го мислеше наистина. – Предлагам ти гостоприемството си.
– За мен е чест – каза Дедал и влезе. Очите му се насочиха право към Лукас и той се усмихна печално, когато го позна. После очите му се стрелнаха покрай Лукас и погледът му стана твърд. – Здравей, сине – каза той и за един миг Лукас объркано се запита дали Дедал говореше на него.
– Татко – каза Орион сдържано.
Лукас се обърна и видя Орион да стои точно зад него с непроницаемо изражение на лицето. Беше толкова зашеметен от появата на Дедал, че не бе забелязал Орион и Хектор да се присъединяват към тях.
Дедал излезе с широки крачки напред, с горда и доста стряскаща походка. Подаде ръка на сина си, а Орион я разтърси, без да се усмихва.
– Изглеждаш силен — каза Дедал; оглеждаше преценяващо Орион.
– Наистина съм – отвърна Орион кратко. Погледите им се впиха един в друг и Дедал пръв извърна очи.
Лукас никога не беше чувал Орион да говори толкова студено, но след начина, по който бащата на Орион го бе изоставил, Лукас не можеше да го вини. Ако Дедал забелязваше, че синът му се държи нетипично сурово, не го показа. Отклони поглед от него към Хектор.
– Аякс – промълви полугласно. За миг лицето му изглеждаше изпълнено с разкаяние, преди отново да се втвърди в неумолимо намръщено изражение.
– Влез – каза Ноел. – Момчета, направете място.
Незабавна емоционална реакция, предизвикана от порив да защити дома си, се надигна в Лукас. Не искаше да пусне Дедал да прекрачи прага и бе наясно, че Хектор и Орион се чувстват по същия начин като него. Никой от тях не отстъпваше.
– О, ще бъдете ли така добри просто да се мръднете? – изръмжа Ноел нетърпеливо, като се провря покрай тях. – Няма значение, че Фуриите ги няма – всички още се държите като глутница диви кучета. Всички трябва да подушат задниците на всички останали.
Дедал успя да пусне една усмивка и последва Ноел. Хектор, Лукас и Орион най-сетне се отпуснаха и го пуснаха да мине.