– Благодаря ти – прошепна Хелън.
– Пак заповядай – отвърна Дафна с глух глас.
Изненадана от тона й, Хелън погледна надолу към гърдите на майка си и не видя нищо, освен тъмна празнота – зейнала дупка, която продължаваше отново и отново, като безкраен кладенец от празнота вместо сърце. Отдръпна се уплашено. Жестът не убягна на Дафна.
– Какво, Хелън? Какво има?
– Сърцето ти го няма – отговори Хелън, твърде зашеметена от неестествената дупка в Дафна, за да се сети да прикрие новия си талант.
– Умря в същия ден като Аякс – отвърна Дафна простичко.
– Но там няма нищо. Нито дори разбито сърце – Хелън клатеше глава. – Ти не си тъжна, или гневна, или наранена. Не чувстваш нищо. Това не може да е естествено. – Тя прикова очи в тези на Дафна и сграбчи китката й, за да й попречи да се отдалечи – Какво си направила, майко? – Дафна се опита да се отскубне от Хелън, но дъщеря й беше прекадено силна.
– Размених каквото бе останало от чувствата ми, за да постигна една цел. Жените го правят непрекъснато. Жените-Потомки дават клетва за това пред Хеката – каза Дафна; очите й се присвиха от подозрение, когато й хрумна някаква мисъл: – Но как може да знаеш какво не чувствам? – промърмори Дафна, повече на себе си, отколкото на Хелън.
– Хелън? – Анди потропа на вратата. – Вътре ли си?
– Да – отвърна Хелън. Пусна майка си и бързо се обърна към вратата. – Влизай.
Анди предпазливо бутна вратата, за да я отвори, и надникна в стаята.
– Ноел започва да... аа... да се изнервя е единствената учтива дума, която ми хрумва точно сега. Казва, че ти и майка ти трябва да си дотътрите задниците долу, преди някой да убие някой друг и да оплеска с кръв чистите й подове. – Тя се усмихна и вдигна длани. – Цитирам нея, между другото.
– Бас държа. – Хелън се засмя. – Идваме.
Все още имаше толкова много неща, за които двете с Дафна трябваше да говорят, но както обикновено, когато ставаше въпрос за майка й, на Хелън щеше да й се наложи да почака до по-късно, за да получи някакви отговори. Тя и Дафна последваха Анди навън от спалнята на Ариадна и надолу по коридора към стълбите.
– Виж ти, виж ти – каза Дафна тихо, докато следваше грациозния силует на Анди. – Не си ли рядка риба?
Хелън видя как гърбът на Анди се вдърви и походката й се забави и спря.
– Наполовина сирена съм – каза Анди. Обърна се да погледне Дафна право в очите. – Имаш ли проблем с това?
– Не – отвърна Дафна. Срещна твърдо погледа на Анди. – Но ти очевидно имаш и е време да го преодолееш.
Дафна се шмугна покрай Анди. Хелън я последва неохотно, отправяйки към Анди извинителен поглед, докато минаваше край нея.
– Хектор не е Аполон – добави Дафна, когато стигна до стълбите. – Време е да преодолееш и това.
– Нямаш право... – поде Анди гневно.
– Хектор е един от най-добрите мъже, които някога съм познавала, моя малка, мразеща себе си полу-сирена – прекъсна я Дафна, принуждавайки я да млъкне. Хелън видя как очите на Дафна се втвърдяват, докато заискриха като диаманти. – Не го заслужаваш.
Хелън оформи с устни думата съжалявам към Анди, докато слизаше по стълбите, но Анди се бе завъртяла на пета и излязла, преди Хелън да успее да довърши.
Все още мислейки за Анди, Хелън последва майка си в изпълнената с напрежение дневна. Очите й веднага се насочиха към едър, рус мъж, който стоеше пред Кастор и Палас на мястото, за което тя знаеше, че е запазено за Главата на Таванската династия.
Трябваше да е Тантал и макар че не го беше виждала никога преди, тя го позна. Представи си лицето му – зачервено, потно и разкривено от ярост, докато се опитваше да я пребие, за да изкара детето от утробата й.
Тантал се втренчи в Дафна. По същия начин Менелай се взираше в Елена от Троя. С новия си талант Хелън можеше да види как в гърдите му се надига чувство на нужда. За миг очите му се стрелнаха над рамото на Дафна, за да се спрат върху Хелън. Тя потръпна от отвращение, спомняйки си друг живот, когато бе принудена да бъде негова съпруга, след като Троя падна. После очите му се върнаха към Дафна, където останаха, докато влезе Оракулът.
В мига щом Касандра се плъзна в стаята с тихичко подрънкващата гривна със звънчета, Лукас, Хектор, Орион и Хелън тръгнаха като един човек да се присъединят към нея. Касандра седна в огромното си кресло. Орион застана от лявата й страна, Хелън – от дясната. Хектор и Лукас застанаха зад Хелън, по един от двете й страни.