– Как можеш да правиш това? – попита той сериозно. – Откъде знаеш как да правиш въртележки и снежни бури, и китари?
– Упражнявала съм се много – отвърна Хелън тихо. Наведе се по-плътно към Лукас и го погледна внимателно. – В Подземния свят. През цялото това време, в което се лутах там, ами... тогава не го проумявах, но Хадес всъщност ме е учел да строя светове.
– Наистина? И предполагам, че го е правел просто ей така, от добро сърце? – попита Лукас скептично.
– Ами, да. Всъщност мисля, че има много общо с това – отвърна тя. – Той е наистина състрадателен тип. Бог. Какъвто и да е.
– И как точно те учеше Хадес? – продължи Лукас, оставяйки китарата настрана.
– По трудния начин – отвърна Хелън, като завъртя очи при спомена за всичките си изпитания в Подземния свят и всички адски клопки, на които се беше натъкнала. Дървото, което я хвана в плен, ръждясващият град, первазът на голямата къща, в който се беше вкопчила – всички места, за които Хелън си мислеше, че са хитроумно измислени от Хадес, за да я изтезава, всъщност бяха родени от собствения й ум. Тя беше създала собствения си ад, а сега, когато се бе научила да контролира страха си, знаеше как да си създаде собствен рай.
– Какво искаш да кажеш с „по трудния начин“? – попита той, докато изучаваше вглъбеното й изражение. Очите му бяха гневно присвити.
– Не, не, не ми е направил нищо. Аз сама си причиних всичко. – Лукас не изглеждаше доволен и от този отговор. – Нека да започна отначало. „Слизане в дълбините“ всъщност не е правилното название за таланта, който имам. Аз съм Създател на светове, Лукас. – Хелън разпери ръце и посочи към стаята около тях. – Създаването на светове се бърка със Слизането в дълбините, защото Хадес е позволявал на всички Създатели на светове, не само на мен, да слизат в неговото царство, за да се научат да строят сами.
– Защо му е да го прави?
Хелън направи пауза, мислейки си за мисията да освободи Фурните и колко много беше научила междувременно.
– Предполагам, защото иска наистина да обмислим внимателно в какъв свят искаме да живеем – основан на справедливост и съчувствие към другите, или такъв, който служи само на прищявките на създателя. Хей, току-що проумях това – тя погледна Лукас и се усмихна. – Винаги ми помагаш да проумявам нещата.
– Затова съм тук — той й се усмихна в отговор преди отново да стане сериозен. – Но можеше да научиш тези уроци, без да се налага да минаваш през ада. Хелън, помня колко зле ти ставаше. Как се връщаше от Подземния свят, покрита с кал и листа, и понякога – кръв. Трябваше ли той да прави всичко толкова трудно?
– Да, трябваше — каза Хелън, а после млъкна отново, питайки се дали иска Лукас да узнае следващото нещо, което току-що й бе хрумнало.
– Хелън? – той повдигна вежда към нея. — Какво не ми казваш?
Тя знаеше, че не може да го скрие от него задълго, а и без друго мразеше да крие от него разни неща, затова му каза.
– Хадес трябваше да го направи трудно, така че да закоравея. Защото в мига щом една Създателка на светове наистина построи свят, тя трябва да бъде достатъчно силна, за да го защити.
Хелън почувства как изражението на Лукас се промени.
– Да го защити от кого? — попита той с нисък глас.
– Мисля, че от боговете. „Претенденти“ бе всичко, което Хадес каза, затова предполагам, че е имало повече от един през годините. Виж, няма да те лъжа. Фата Моргана построила Авалон и той изчезнал в мъглите, когато тя изгубила битката си. Атлантида потънала в морето, когато Атланта изгубила своята битка. Това са единствените известни за мен Потомци, които са били Създатели на светове, и двете изгубили. Шансовете не са на моя страна.
– Майната им на шансовете – Лукас махна пренебрежително с ръка. – Не това ме притеснява. – Очите му се стрелкаха бързо наоколо, докато мислеше. – Това, което искам да знам, е кой ще те предизвика и защо Хадес си прави труда да те подготви да отвърнеш на удара? Какво иска в действителност?
Хелън сви рамене:
– Не знам. Бих могла да попитам, но се съмнявам, че ще ми каже по начин, който бих разбрала. Хадес не дава лесни отговори.
– Бас държа – промърмори Лукас, все още мислейки.
Хелън посегна към китарата и бавно я тикна в ръцете му.
– Това намек ли е?
– Ужасно дебел намек. – Хелън му се ухили.
Лукас подръпна няколко струни и направи гримаса, като пробваше ту една, ту друга тоналност.
– Връзва се. Толкова си лишена от способността да различаваш тоновете, че даже и съвършено конструираните ти китари се грешно настроени. – Тялото на Хелън се присви от спазъм, когато се засмя на измъченото изражение върху лицето на Лукас. – И струните на тази китара са като за левичар. Не съм Мат, знаеш.