– Хайде, дай да я оправя. – Хелън се съсредоточи и всички струни се преподредиха. Лукас подръпна струните на китарата и завъртя очи, когато тя издаде комичен остър звук.
– Пак не е настроена.
– Нарочно го направи – тя сграбчи палеца на крака му и го стисна. – Просто свирú!
– Да, Ваша Божественост.
Както бе легнала на една страна, с топлия огън в краката й, смехът на Хелън замря, когато Лукас внезапно премина от настройване към свирене.
Беше като цял оркестър, събран в един инструмент.
Той свиреше с две ръце – не с едната ръка, подръпваща струните, а другата – придържаща ги, – а с двете ръце – звучеше, сякаш свири повече от една китара. Понякога той удряше струните, за да наподоби звук на арфа, а друг път удряше корпуса на китарата като барабан, за да добави басов звук и да държи ритъма. Беше най-запленяващото нещо, което Хелън някога бе гледала, сякаш Лукас имаше в главата си дузина гласове, всичките пеещи една и съща песен, и беше измислил как да ги накара да прозвучат изпод десетте му пръста.
Хелън погледна лицето му и разбра защо той обича това. Беше като да мисли вместо него, само че това беше загадка, която той можеше да сподели с нея, докато я разрешава.
Идвайки в нейния свят, беше влязъл в главата й. А тя бе влязла в неговия, когато най-сетне го чу да свири.
Истински рай.
– Къде беше? — сгълча го Хелън.
– Чаках, изоставен и сломен, завръщането ти – отговори Морфей провлачено, а сребърните му очи се разтопиха в нейните.
Тя се засмя и стисна ръката му. Хелън и Лукас бяха заспали пред огъня и тя се беше събудила в земите на сенките, легнала по гръб, рамо до рамо с бога на сънищата. Лицата им бяха обърнати едно към друго, а ръцете им – здраво преплетени.
– Малък хитрец такъв. Как разбра, че се нуждая от помощта ти?
– Ти сама се доведе тук. Не мога да те накарам да дойдеш, всичко, което мога да направя, е да оставя тази врата отворена за теб.
– Това ли направи? – попита Хелън, мислейки си за различните граници, които Хадес бе създал за своя свят, а Морфей бе създал за своя. Хадес оставяше вратата отворена за мъртвите, а Морфей я оставяше отворена за сънуващите умове.
Хелън обърна глава и погледна нагоре в нощното небе на Морфеевия Дворец на сънищата. Главата й бе сгушена в мастилено тъмни копринени възглавници, а странните насочващи светлини, които приличаха на пламък от свещ в сапунен мехур, танцуваха над нея и домакина й, сякаш искаха да си играят.
– Границите на нашите светове отделни ли са от самия свят?
– Предполагам. Умовете идват и си отиват, разрошвайки косата ми с полъха, докато влизат и излизат от земята ми, но не я контролират, щом се озоват тук. Аз създавам сънищата – отвърна Морфей.
– Но в царството на Хадес е обратното – отбеляза Хелън, на косъм от разбирането. – Границите са трудни за пресичане – обикновено трябва да се убиеш, за да го направиш, но влезеш ли веднъж в неговия свят, сам си създаваш съществуването. Или поне аз си го създавах, когато бях там.
– Никога не съм мислил за това по този начин, но да, бих казал, че границите са отделно от света. Те следват различен набор от правила, но все още са контролирани от създателя. – После той я изгледа с присвити очи. – Какво тревожи моята Красавица толкова много, че трябва да дойде при мен да си говорим за философия?
– Имам нужда от помощта ти. Кой ще ме предизвика сега, когато построих моя свят, Морфей?
– Олимп. Най-вече Зевс. В миналото дребните божества предизвикаха някои от другите Създатели на светове, докато олимпийците бяха впримчени от клетвата на Зевс. – Морфей се засмя. – Одисей наистина беше хитрец.
– Но защо изобщо трябва да се бием? Защо не може Зевс да си задържи Олимп, а аз ще си задържа Всесвят и да смятаме въпроса за уреден?
– Великият цикъл, разбира се.
– 0, да. Великият цикъл. – Хелън завъртя очи и го погледна отново. – Какво, по дяволите, е това?
Морфей се засмя, надигна се и седна.
– Децата трябва да надвият родителите си, както боговете сторили с титаните, а Титаните – със своите родители, Гея и Уран. Богините на Съдбата ще направят така, че това пак да се случи. Ред е на Потомците да надвият боговете.
– А Зевс иска да ми попречи да го съборя от власт.
– Разбира се. Ако Потомците победят Олимп, Дванайсетте ще прекарат вечността в Тартар като титаните. Не е приятно.
– Не, изобщо не е приятно – съгласи се Хелън. – Но защо избират мен? Какво му е толкова важното на това, че съм Създателка на светове?