– Защото можеш да вземеш Потомците в твоя Всесвят и да направиш всички тях безсмъртни, ако го пожелаеш. А като Създателка на светове, ти си също и единствената от вида си, която може да отвори порталите към Тартар и да изпрати Дванайсетте там – но бъди нащрек, Хелън. Зевс също е Създател на светове. Той също може да те изпрати в Тартар, както изпрати титаните.
Хелън спря за миг, за да помисли. Ако тя направеше всички Потомци безсмъртни и те се опълчеха на Олимп, това щеше да е цяла армия срещу шепа противници. Нямаше начин Олимп да победи.
– Тогава как стоят нещата с теб и Хадес? Всеки от вас може да предизвика Зевс, но той е оставил и двама ви на спокойствие. Как избягнахте битка?
– Аз никога не напускам владенията си, а за Зевс ще е истинско самоубийство да се опита да се бие с мен тук, където единствен аз съм бог.
– А Хадес?
– Хадес също рядко напуска земята си, а когато го стори, неговият Шлем на Мрака го прави невидим както за човеците, така и за боговете. – Хелън си спомни как Ерида мина право покрай нея и Лукас, когато той беше направил двама им невидими в коридора в училище, точно преди безредиците. Преди да успее да се замисли твърде дълбоко за тази връзка, Морфей продължи: – По-важното – Зевс се нуждае от големия си брат Хадес. Мъртвите трябва да имат собствена страна, а последното, което Зевс иска, е да е принуден да се занимава с мъртвите.
– Тогава какво се очаква да направя? – попита Хелън умолително.
– Да се биеш. Или да се скриеш в твоя Всесвят, където Зевс не може да те докосне. – Морфей й се усмихна топло. – Предлагам второто, макар да знам, че няма да ме послушаш. Не си от тези, които се крият.
– Не мога да остана във Всесвят. Не мога да оставя Земята на боговете. Те напълно ще я унищожат. Но може би има начин да се избегне напълно битката? – попита Хелън. Съмняваше се, но не вредеше поне да се опита да възпре избухването на ужасяваща война, в която вероятно щяха да загинат много хора.
– Можеш ли да избегнеш съдбата си? Мнозина са се опитвали да я надхитрят, като Едип, но успял ли е някой някога да се измъкне от нея в крайна сметка? – попита на свой ред Морфей.
– Да. Свободната воля съществува – отвърна Хелън, размишлявайки, докато й хрумна една идея. – Нужен ти е само Щит.
Морфей я погледна въпросително, без да я разбира. Тя поклати глава и смени темата:
– Защо ти и Хадес ми помагате?
– Аз съм богът на сънищата, но дори аз не бих и сънувал да говоря от името на Хадес – отвърна Морфей с дяволито изражение в очите. – Но ако трябва да предположа, бих казал, че е защото той знае колко склонен към разрушения е малкият му брат. Хадес, за разлика от повечето други богове, е загрижен за простосмъртните и не иска да ги види във война. Вероятно защото трябва да се грижи за душите им, когато умрат. Налагало му се е да съди милиони души и това му е дало силно чувство за справедливост. Да те остави да се биеш със Зевс, без да си обучена, е нещо, което би сметнал за несправедливо.
Хелън се намръщи. Спомни си как веднъж попита Орион кое е по-важно за него от вечната радост. Той беше казал, че е справедливостта – още една черта, която Орион споделяше с Хадес.
– А ти? – попита Хелън, отпъждайки тази мисъл.
– Имам много по-прост, много по-себичен мотив. Помагам ти, защото те обичам и не мога да понеса да те загубя. Не знаеше ли това?
– И? – попита тя, като повдигна цинично вежда.
– И не вярвам, че имам за какво да се боя от теб. Не мисля, че някога би опитала да ме пратиш в Тартар.
– Никога. Не бих искала да живея в свят без сънища. Дори не и мой собствен – Хелън посегна да го погали по лъскавата черна коса. – Наистина ми липсваше. Всеки път, щом затворя очи напоследък, ми се струва, че съм твърде заета, за да сънувам.
– Но аз ти изпращах сънища – главно за да ти съобщавам за делата на боговете на Земята.
– Какво искаш да кажеш? – попита Хелън. Досети се бързо: — Всички онези сънища за орли, които отнасят жени, и делфини и жребци, които нападат хора. Това беше ужасно, Морфей.
– Съжалявам, Красавице. Не исках да те плаша. Просто не можех да допусна онази бедна сирена да получава още внимание от онзи самонадеян тип Аполон, без да се опитам да направя нещо по въпроса. – Морфей нервно разбухна една възглавница. – Изключително съм признателен, че отидохте да я приберете. Мразя да пращам кошмари на някого, но понякога просто се налага, за да предупредя хората. Прощаваш ли ми?
– Разбира се – отвърна Хелън, като се надигна и седна.
Спомни си как Орион й каза веднъж, че му бил изпратен сън за поле, пълно с кости на Потомци. Беше го изтълкувал като предупреждение за унищожението на Потомците. Очевидно е бил прав. През тялото на Хелън премина тръпка и Морфей сложи ръка на рамото й, разтревожен от страданието й.