– Знаеш ли, ти всъщност си много мекушав – каза му тя.
– Знам. Би трябвало да се опитам да бъда по-ужасен и да пораждам по-голямо уважение и страх, и треперене, и всички тези неща. Но все забравям. – Той се нацупи сладко. Хелън му се усмихна топло, после се умълча.
– Какво има? – попита Морфей.
– Имам нужда от помощта ти. – Хелън погледна приятеля си, надявайки се, че той знае какво да направи. – Трябва да намеря начин да премахна проклятието на Афродита от рода си.
– Може ли да попитам защо? – попита Морфей, като наклони любопитно глава.
Хелън имаше готов отговор – защото искаше да може да бъде с Лукас, въпреки че й е братовчед. Но преди да успее да изрече думите, осъзна, че става дума за нещо много повече от това.
– Не искам да дължа дете на нея или на когото и да е друг – каза тя. – Ако някога имам бебе, това ще бъде моят избор, а не нечий друг.
– Ах. – Морфей я изгледа тъжно. – Не ми е известна сила, която може да премахне проклятие на богиня. Но ако не искаш да имаш дете, недей. Всичко, което трябва да направиш, е да живееш вечно и Лицето ще съществува винаги. – Морфей се засмя меко. – Мисля, че това е била първоначалната цел на Афродита, нали?
Хелън издаде тиха изненадана въздишка:
– Прав си. – По лицето на Морфей се разля бавна усмивка и тази на Хелън й отговори. – Благодаря ти.
– Пак заповядай.
– Обаче, вечността... – тя внезапно се намръщи. – Какво е усещането всъщност?
– На мен ми доставя наслада – Морфей сви рамене. Посочи към голямото си легло, блещукащите звезди и подобните на елфи хора, които танцуваха и играеха в далечните макови полета. – От помощ е да я прекарваш в свой собствен свят, правейки това, което обичаш, и заобиколен с правилните хора, разбира се. Или правилния човек.
Морфей се преобрази в Лукас и се промъкна по гигантското легло към нея.
– Предложението ми още важи, знаеш – прошепна той с гласа на Лукас. – Остани тук с мен и бъди моя кралица. Или пък, може да сменяме местата, ако предпочиташ. Нощем да идваме тук, а през деня да живеем в твоя свят.
Хелън бързо се отдръпна от преобразения като Лукас Морфей, като изпъшка жално:
– Абсолютен измамник си.
Той я хвана и я търкулна под себе си, лицето му беше само на сантиметри над нейното.
– Остани – каза умолително той. – Тук с мен или в твоя Всесвят с истинския Лукас. Или всякакво съчетание, което ти харесва. Всички можем да споделяме един живот. Но каквото и да решиш, по-добре е, ако никога не се върнеш на Земята. Ще бъдеш ужасно наранена, ако го сториш.
Гърлото на Хелън пресъхна при вида на сериозното му изражение.
– Не мога да избегна схватка със Зевс, като се крия.
– Не говорех за Зевс. Говорех за онези близо до теб. Те заговорничат, дори в сънищата си, да те предадат.
Хелън настръхна и го отблъсна.
– Какво е намислила майка ми този път? – попита, без изобщо да се съмнява кой от близкото й обкръжение би я предал. Морфей прие отново собственото си лице, което изглеждаше смутено.
– Тя упоява баща ти, разбира се – каза той. – Но това не е...
– Какво? – изрече Хелън с вибриращ глас, прекъсвайки го рязко, като изскочи от леглото, разтреперана от гняв. – Дафна упоява баща ми?
– Да – отвърна Морфей с кроткия си тон. – Това не уврежда тялото му по никакъв начин. Затова красивите близнаци-Лечители не могат да открият проблема.
– Какво, по дяволите? – избъбри Хелън, почти изпадайки в истерия при тази мисъл. – Защо тя упоява татко?
– За да го държи заспал, разбира се. Не се тревожи. Погрижих се да сънува само прекрасни сънища.
Хелън стисна юмруци, за да се сдържи да не закрещи, а после се надвеси да целуне бързо Морфей за довиждане.
– Благодаря ти, че се грижиш за баща ми, Морфей. Задължена съм ти. И ако някога ти потрябва нещо от мен, каквото и да е, просто попитай.
– Чакай, в опасност си! – поде Морфей, но Хелън вече знаеше това. Не можеше да остане и да изслуша поредната от добронамерените молби на Морфей да стои далече от Зевс. Трябваше да се върне, защото майка й имаше да дава някои сериозни обяснения.
След което щеше да нарита задника на тази безсърдечна кучка.
Хелън се появи насред дневната на семейство Делос, на сантиметри от Клеър, която спеше в един стол. Струя студен въздух премина над Клеър и я събуди.
– Хелън! – ахна тя и скочи моментално на крака.
– Извинявай – каза Хелън, като видя ужасеното изражение на лицето на Клеър. – Къде са всички?