– Посреднощ къде мислиш, че са всички?
Хелън огледа овъглените останки в дневната. Столът, в който бе спала Клеър, беше единствената необгорена мебел в стаята, и Хелън го разпозна като пренесен от кабинета.
– Какво правиш тук? – Хелън посочи с жест към опустошената стая. – Защо не си у вас или горе?
– Чакам да видя дали някой от вас ще се върне. Предположих, че е най-добре да съм на мястото, откъдето тръгнахте – отговори Клеър. Тя погледна зад Хелън с очакване и лицето й посърна. – Няма ли го Лукас? – попита тя; очите й се разшириха от тъга и нещо друго, което Хелън не можеше да определи. Приличаше на недоверие.
– Той е добре – каза Хелън бързо, пренебрегвайки частицата разочарование, която почувства. Клеър се държеше, сякаш мислеше, че Хелън я лъже. – Оставих го в... Не се тревожи за това. Той е изцяло излекуван и в пълна безопасност.
– Как? – попита Клеър. Посочи стаята около нея. – Ето това направи ти. А Лукас те държеше. Как е възможно да е оживял след това?
Хелън пристъпи от крак на крак. Не беше истински готова да съобщи на Клеър за факта, че е построила нов свят. Едно беше да го обсъжда с Морфей, който имаше същото умение, но когато стоеше тук с Клеър, създаването на свят вече не й се струваше нещо нормално.
– Дълга история. Но повярвай ми, той е съвсем добре. – Имаше нужда да смени темата. – Знаеш ли къде е майка ми? – попита, вслушвайки се в дишането на всички обитатели на къщата. Не чу майка си сред тях.
– Нямам представа. Не че това е нещо ново. Наистина я бива да изчезва. – Клеър погледна предпазливо Хелън.
– Да. Наистина – каза Хелън разсеяно, опитвайки се да се сети къде можеше да е Дафна.
Трябваше да признае пред себе си, че не познаваше майка си достатъчно добре, за да знае къде би била тя по което и да е време на деня, камо ли пък къде спи нощем. Вероятно щеше да е загуба на време да излиза да я търси. В крайна сметка на Дафна щеше да й се наложи да се върне и тогава Хелън щеше да се изправи срещу нея.
Хелън се усмихна бодро на Клеър, но Клеър не отвърна на усмивката. Още гледаше странно Хелън. Сякаш вече не я разпознаваше.
– Какво? – попита Хелън отбранително.
– Изглеждаш странно. Някак плашещо. – Клеър бързо хвърли поглед към пода, сякаш вече не можеше да гледа Хелън.
– Джейсън горе ли е? – попита Хелън, сменяйки отново темата. Можеше да чуе как Джейсън диша в стаята си.
– За какво ти трябва?
– Защото имам нужда от Лечител. Хайде – Хелън обърна гръб на Клеър и се качи по стълбите. – Изглеждам странно, защото съм бясна. Току-що открих, че татко е бил упояван.
– Невъзможно! – възкликна Клеър високо, а после сниши глас: – От кого? – прошепна тя, когато стигнаха до горния край на стълбите.
– Онази проклета вещица, майка ми. Кой друг? – отвърна Хелън. – Надявам се, че близнаците могат да му помогнат.
– Джейсън ще помогне. Но Ари не е тук, така че той ще трябва да работи сам. – Клеър дъвчеше долната си устна, когато двете момичета стигнаха до вратата на Джейсън.
Хелън долови, че Клеър също се тревожи за Ариадна и за това къде ли бе отишла тя тази нощ. Не беше типично за Ариадна просто да изчезне и Хелън долови как Клеър си мисли, че става нещо подозрително.
– От колко време я няма Ари? – попита тя.
– Не знам – отвърна Клеър, избягвайки въпроса. – Чакай тук за секунда. – Хелън спря отвън, докато Клеър влезе в стаята на Джейсън да го повика.
Клеър докосна Джейсън по рамото, за да го събуди, а в отговор той повдигна сънено ръка и посегна да я дръпне в леглото при себе си. Тя се съпротиви леко и Хелън извърна поглед, за да им позволи малко усамотение. Видя нуждата на Джейсън като ярък проблясък, а Клеър откликна на чувствата му мигновено, макар че ги потисна бързо. Сега Хелън можеше да разчита емоциите толкова ясно, че се смущаваше да е в близост до двойки. Сякаш се натъкваше на голи хора всеки път, когато беше близо до старите си приятели. Зачуди се как ли се справя Орион с това. Може би той проявяваше повече разбиране относно емоциите, защото се беше научил да приема колко уязвими са хората като цяло.
Всички сме голи под няколко милиметра дрехи, напомни си Хелън, спомняйки си един прекрасно напрегнат момент в живота си, когато Лукас беше стоял точно пред вратата на душ-кабината й.
Чу Джейсън да казва: „Люк е жив? Сигурна ли си?“, а после тръгна надолу по коридора. Клеър отиде при Хелън пред спалнята на Джейсън, докато той навлече набързо някакви дрехи. Мигове по-късно той се срещна с тях в коридора.
– Да не би състоянието на Джери да се е променило? – обърна се Джейсън към Хелън с развълнуван шепот.