– Ами не – отвърна тя. Стигнаха до стаята на Джери и влязоха, затваряйки вратата след себе си, за да могат да говорят по-свободно. – Току-що открих, че е бил упояван.
– Упояван? – повтори Джейсън със слисан тон. – Ако е било опиат, щях да успея да доловя вредата, която ще причини на тялото му.
– Точно това е въпросът. Морфей ми каза, че упойващото средство не му вреди. Само го държи заспал.
– Морфей. Богът на сънищата. – Джейсън се взря неразбиращо в нея. – Вие двамата да не се мотаете заедно сега или нещо такова?
– Моля те, може ли само да провериш? – помоли Хелън настойчиво, като посочи надолу към спящото тяло на баща си.
– Съжалявам, Хелън. Моята сила не действа като кръвен тест. Не мога да откривам химикали, а само вредата, причинена на тялото. Не мога и да отстранявам химикали, освен ако не са патогенът, който вреди на пациента. Талантът ми ми позволява само да поправям това, което е повредено.
– Тогава какво можем да направим, за да му помогнем? – попита Клеър.
– Нищо – отговори Джейсън. – Всичко, което можем да направим, е да чакаме ефектът от опиата да отмине. И да държим надалече този, който го упоява, за да не може да му даде още. Кой всъщност му причинява това?
Хелън стисна зъби, твърде нервна дори да изрече името на майка си.
– Дафна – каза му Клеър, когато стана очевидно, че Хелън не може. Джейсън въздъхна и кимна.
– Като погледна назад, Дафна май винаги се появяваше, когато Джери се събуждаше. Оставаше да го наглежда и няколко минути по-късно той пак се унасяше. – Той погледна Хелън разкаяно. – Съжалявам, Хелън. Дори не ми е минало през ума, че Дафна би му причинила това.
– Вината не е твоя, Джейсън. А моя. Знам какъв кошмар е тя и въпреки това я допуснах близо до него – каза Хелън печално. – Някаква представа колко време ще мине, преди той да се събуди отново?
Джейсън вдигна сияеща длан над главата на Джери, затворил съсредоточено очи.
– В пълно безсъзнание е – каза той, като отвори очи. – Бих предположил, че може да остане така още дванайсет до шестнайсет часа. Това обаче е само грубо предположение.
– Благодаря – отвърна Хелън.
– Е, как е Лукас? – попита Джейсън предпазливо.
– Напълно добре – каза Хелън с усмивка. – Всъщност трябва да го доведа.
– Да го доведеш? – попита Джейсън, облекченото му изражение посърна. – Не може ли да лети? Или все още е твърде зле ранен, за да върви? Всички ще дойдем да помогнем... Хектор! – Джейсън се обърна и започна високо да вика брат си.
– Джейсън, чакай. Изобщо не е това – Хелън протегна ръка да го спре. Но Хектор вече беше дошъл до вратата на спалнята му. Зад него Хелън видя Орион да се измъква от допълнителното легло в стаята на Хектор.
– Какво? – раздразнено изръмжа Хектор на брат си, а после забеляза Хелън: – Къде беше? – попита я той, като излезе в коридора.
– Хелън? – попита Орион, като последва Хектор.
– О, добре. Тук си – каза тя. – Не мърдай никъде.
– Добре – каза Орион предпазливо, без да я разбира. – Къде е Лукас?
И двамата с Хектор се огледаха нагоре-надолу из коридора, търсейки Лукас.
– О, за бога – промърмори Хелън, като прокара ръка през лицето си. – Той е добре! Щях ли да се шляя наоколо, без да ридая безумно, ако беше мъртъв?
До този момент Кастор и Ноел, Палас, Касандра, Кейт и Анди до един бяха вече будни и надничаха от вратите на спалните си към Хелън. Тя вдигна ръце, преди всички да успеят да заговорят едновременно.
– Лукас е абсолютно, стопроцентово жив и здрав и ме чака на сигурно място – обяви тя.
– Къде? – попита Кастор, едновременно обнадеждено и объркано.
– Аа... на сигурно място – каза Хелън, несигурна колко информация е редно да сподели.
– Къде заведе сина ми? – настоя Ноел, като закрачи гневно по коридора към Хелън. Лицето й бе подпухнало, а очите й бяха яркочервени, след като беше плакала цяла нощ. Хелън осъзна, че Ноел я обвинява. Огледа лицата на всички. Видя съмнение, недоверие, и в най-добрите случаи, объркване. Беше свикнала Палас да я гледа, сякаш й няма почти никакво доверие, но не и Кастор и Ноел. Или Клеър.
– Лукас и аз го наричаме Всесвят. – Хелън вдигна ръце и просто го изрече. – Но всички вие познавате това място като Атлантида.
12
След като Хелън свърши с обясненията, последва продължително мълчание. Няколко погледа се размениха около кухненската маса на семейство Делос, където седяха всички.
– Колко Създатели на светове е имало? – попита Кастор, най-сетне спокоен.