Беше нощта, в която Троя падна.
Хелън се присъедини към спомена, докато Парис се унасяше в дълбок сън малко след като бяха правили любов за последен път. Тя почувства как тялото му натежава, ставите му се отпускат и забеляза как мазолестата му ръка се сви в юмрук. Отчаяно искаше да остане, да го прегърне и да го гледа. Но не можеше. Беше се уговорила с Одисей и трябваше да се измъкне тайно веднага щом можеше, за да изпълни коварната му повеля.
Вече беше изплакала всичките си сълзи за Парис. Единственото, което оставаше сега, бе да защити дъщеря им и да се погрижи нещо от Парис да остане, когато всичко свърши.
Одисей я беше убедил бавно. Беше обяснил, че безсмъртните не могат да се бият с простосмъртните до смърт. Хеката, единствената титанка, по-могъща от Зевс, забранила това. Но тази „техническа подробност“ не възпираше боговете. Те и без друго бяха забележително добри в това да правят така, че полу-боговете да се избиват помежду си. През годините бе гледала как героите един след друг загиват в единоборство, всеки от тях – подстрекаван от божествения си родител, и виждаше, че Одисей трябва да е прав.
Сега Хелън разбираше, че боговете нарочно продължават войната, и бе съгласна, че освен ако едната страна не победеше скоро, всички полубогове щяха да бъдат изтребени. Което, както бе посочил Одисей, беше точно каквото искаха боговете, и то не само заради зрелището. Афродита бе казала на Хелън, че боговете обичат да гледат и да залагат чии потомци кого ще победят. Но това, което боговете наистина искаха, беше най-голямата заплаха властта им да бъде премахната.
Богините на Съдбата открито заявяваха, че боговете ще бъдат погубени от ръцете на децата си. Касандра беше направила почти неразбираемото пророчество за Династиите, или родовете, които дори още не съществуваха, и как „децата ще съборят от власт родителите си“ преди десет години, в самото начало на войната. Всички го бяха чули – както боговете, така и полубоговете. Но в този случай боговете имаха предимство. Единствено боговете знаеха, че Касандра казва истината. Полубоговете смятаха, че е луда.
Хелън знаеше, че не е. Сестра й, Афродита, й беше казала за проклятието на Аполон. Когато войната започвала, Касандра отхвърлила любовните подмятания на Аполон и той я проклел винаги да предрича вярно, но никога да не й вярват. Хелън не можеше да се сети за по-мъчително проклятие – да знаеш какви ужаси крие бъдещето, но никога да не можеш да отклониш любимите си хора от унищожението.
Беше гледала през годините как Касандра крещи на семейството си. Беше се опитвала да им каже, че Елена ще предаде всички тях и ще остави града да падне, но никой не й вярваше. Колкото повече крещеше, толкова по-луда изглеждаше. А докато боговете се смееха, все повече и повече полубогове умираха.
Но Касандра беше права. Елена щеше да предаде семейството си. Щеше да пусне гърците да влязат в Троя и те щяха да я изгорят до основи.
Почувства как главата на съпруга й се изхлузва от рамото й, докато той пада от нейните обятия в тези на Морфей, и разбра, че това е единственият й шанс. Внимателно измъкна хълбоците си изпод неговите и се плъзна незабелязано от леглото, когато той се претърколи на една страна.
Знаеше, че той ще умре.
За малко не го събуди, отчаяно копнееща да му каже всичко.
Помисли си за дъщеря им и разбра, че Парис не може да бъде спасен. Това беше сделката, която сключи с Одисей – цяла Троя за живота на дъщеря си.
Твърде висока цена, но не изцяло егоистична. Гърците не й повярваха, когато се опита да ги вразуми. Отказаха да прекратят преследването си срещу малкото момиче, което можеше да е, а можеше и да не е Тиранинът. Хелън се беше опитала да им каже, че ако Атланта умре, цялата любов в света ще умре заедно с нея. Те приеха молбите й като отчаян опит на една майка да спаси единственото си дете, но нещата не стояха изцяло така. Ако Атланта умреше, Лицето щеше да умре с нея и Афродита щеше да накаже всички тях.
Любовта на Елена към Парис и останалите от семейството му, колкото и дълбока да бе, не можеше да се сравнява с това. Просто се надяваше, че Одисей ще успее да спази своята част от сделката. Ако не затвореше боговете, както обеща, че ще стори, тогава всичко това щеше да е напразно. Те щяха просто да изчакат в продължение на едно-две поколения и да започнат нова война, за да избият всички полубогове. Странно – Елена имаше доверие на Одисей за това. Беше чула плана му и колкото и безумно да звучеше, тя го познаваше достатъчно добре, за да знае, че ако изобщо има някой, способен да намери начин да измами боговете, това ще да е той.