Елена трябваше да се постарае да не убие никого, докато постигне своята част от сделката. Това обаче не означаваше, че не може да осакати Еней и да го възпре.
Тялото й потрепери, когато стисна кинжала си. Не искаше да наранява Еней, който винаги беше бил добър и верен, но щеше да направи нужното. По ръцете й вече имаше толкова много невинна кръв, че добавянето на неговата и без друго нямаше да има значение. За миг Елена си помисли за Астианакс, невръстния син на Хектор и Андромаха, и очите й се напълниха със сълзи.
Всички жени, включително Елена, щяха да бъдат пощадени – в известен смисъл. Щяха да бъдат поделени между гръцките царе като военна плячка. Елена трябваше да отиде при Менелай. Тя потръпна, потискайки спомена за това как се бе опитал да я пребие до смърт и разбра, че щеше да се изправя пред това отново и отново през идните години. Сега той беше импотентен, поразен от проклятието на Афродита върху неговия град, и щеше да е твърдо решен да си изкарва яда върху Елена, докогато успееше да преживява жестокостта му.
Елена смяташе, че това е справедливо. Жените щяха да бъдат набързо омъжени за гръцките царе, но с изключение на Атланта, всички деца на Троя щяха да умрат тази нощ. В сравнение с това, нейните страдания бяха дребни.
Одисей отказа да отстъпи по въпроса за децата, независимо колко много Елена бе умолявала за живота им. Гърците нямаше да рискуват бебетата да пораснат и да станат мъже, които да ги преследват, за да отмъстят за смъртта на бащите си.
Оракулът ги предупреди, че гърците могат да избият всички деца на Троя, но правилото „кръв за кръв“ пак щеше да е съдбата на полубога. Касандра предрече, че Фуриите няма да търпят избиването на деца и сродници и че щяха да накажат всички полубогове заради избиването на невинни. Но разбира се никой не й повярва.
Елена задържа кинжала си в ножницата, докато й потрябваше, и се заизкачва по стръмния каменист хълм към светилището, където Касандра живееше в усамотение. Много пъти през годините Елена се бе взирала нагоре към блестящите колони на скъпия затвор на Касандра и си беше мислила, че малката сестра на съпруга й прилича на луната. Беше по-високо от всеки от тях, отдалечена и толкова самотна.
Няколко стъпки по-нататък Елена чу няколко непогрешими звука. Невъзможно, помисли си тя, когато чу двата гласа да надават вик в едно.
Елена започна да се стрелка от колона към колона и си проправи път през гората от мрамор във вътрешността на храма, докато беше достатъчно близо до вътрешното светилище, за да потвърди със собствените си очи онова, което ушите й вече й бяха подсказали.
Еней и Касандра бяха любовници. А от изненаданото изражение върху лицето на Еней, докато лежеше до Касандра, все още задъхан, Елена разбра, че тяхната интимност е ново развитие на нещата.
Еней се надигна и седна в купчината захвърлени дрехи и разкъсани драперии, които им бяха служили като легло, и прокара ръка по потното си лице, сякаш нямаше представа какво да е следващото му действие. Огледа се наоколо към преобърнатата амфора, раздраните завеси и всеобщия безпорядък, който тяхното сливане бе предизвикало във вече осквернения храм, а после надолу към Касандра, напълно зашеметена.
– Причиних ли ти болка? – попита я настойчиво.
Хелън бе удивена, че свиреп воин като Еней, прекарал последните десет години от живота си, проливайки реки от гръцка кръв, може да има такива нежни емоции. Беше по-загрижен за благополучието на Касандра, отколкото за факта, че току-що бе извършил престъпление, което се наказваше със смърт.
Оракулът беше неприкосновен. Хелън не можеше да повярва, че Богините на Съдбата изобщо бяха допуснали този съюз. Доколкото разбираше, самата съдба се намесваше и пречеше на Оракулите да намират интимна близост с мъже. Оракулите можеше да опитат, но мъжът, когото пожелаваха, неизбежно биваше сполитан от фатална злополука, биваше откарван в далечна земя и никога не се връщаше, или се случваше друго съкрушително злощастие, преди тази любов да може да бъде консумирана. Каквато и да бе причината, тук нещата очевидно не стояха така. Богините на Съдбата или не искаха, или не можеха да попречат на Еней.
Касандра се усмихна и вдигна ръка да докосне красивата уста на любимия си с върховете на пръстите си.
– Чувала съм, че това трябва да се очаква първия път. Струваше си хилядократно – каза тя тихо.
Той взе ръката й в своята и я обърна, за да целуне центъра на дланта й.