– Въпреки това съжалявам – прошепна той и постави мъничката й ръка върху яките мускули, които криеха чувствителното му сърце.
Касандра се вгледа в него замаяно, с плувнали в сълзи очи. Еней я взе на ръце, придърпа я на скута си и я целуна. Касандра се отпусна блажено за миг в обятията му, но после сякаш събра смелост. Отдръпна се от целувката му и поклати глава.
– Трябва да си вървиш – изрече завалено тя, опивайки се от него. – Сега, преди някой да ни открие.
– Никъде не отивам – отговори Еней с нисък смях. – Няма да те опозоря, като избягам, за да спася собствената си кожа.
Еней се раздвижи, за да може Касандра да го възседне удобно и все пак да може да вижда всяка промяна на изражението му, докато й се вричаше.
– Свободен съм да се оженя повторно – каза той, като се усмихваше меко. – Жена ми умря при раждане преди години и траурът ми отдавна приключи. Брат ти може и да поиска да ме убие заради това, което ти сторих, но имам пълно право да поискам ръката ти, преди да се стигне до там.
Касандра се отдръпна леко от Еней, като го побутна назад, за да могат и двамата да виждат по-ясно.
– Аз не съм просто сестра на брат си, а това не е някаква глупава забежка, която може да се поправи с прибързана женитба – каза Касандра, сякаш на него изцяло му убягваше същността. – Аз съм Касандра от Троя и съсъд на Съдбата. Ти оскверни този съд, Еней. Наказанието за теб е безспорно. – Касандра му говореше сурово, опитвайки се да го накара да разбере какво е заложено на карта. – Трябва да бягаш. Тази нощ. Сега. Или ще умреш.
– Няма да те оставя, Касандра. Ще рискувам, ще се оставя на милостта на Парис. Ако трябва, ще го помоля да ти позволи да бъдеш моя съпруга. Но няма да бягам. – Измъчено изражение премина по лицето му, когато му хрумна една тревожна мисъл: – Не искаш ли да бъдеш моя съпруга? Мислех си... след като ми се отдаде... че ме обичаш.
Касандра оброни глава в ръцете си. Еней се опита да я успокои. Милваше я, прегръщаше я и я убеждаваше да го погледне. Когато тя най-сетне срещна отново погледа му, пронизващите й сини очи потънаха дълбоко в неговите яркозелени и тя заговори убедително като самата съдба.
– Не бих могла да те обичам повече, ако дойдеше при мен със слънцето в дясната си ръка и небесните звезди – в лявата – каза му тя, с глас, звучащ безвъзвратно като погребален напев. – Мога да живея сто живота и никога да не пожелая по-съвършен мъж от теб. Обикнах те от мига, в който те видях, и за свое нещастие знам със сигурност, че никога няма да обичам някого или нещо толкова много, колкото обичам теб.
Сърцето на Елена подскочи в гърлото й. Сниши се зад колоната, която я прикриваше, и притисна ръка върху устата си, за да попречи на сърцето си и на задавения звук, който го последва, да изскочи навън. Касандра знаеше, че Троя ще падне същата тази нощ. Беше прелъстила Еней нарочно, за да го принуди да избяга. Това бе отчаян опит да спаси живота му.
Касандра бе рискувала да разгневи Богините на Съдбата, за да спаси мъжа, когото обичаше, но вместо това планът й се беше преобърнал и бе погълнал сам себе си като змия, която изяжда собствената си опашка. С любовта си към Еней Касандра не го бе накарала да поиска да избяга от Троя, както планираше, а му бе вдъхнала непоклатимо желание да остане. Въпреки цялата си ясновидска способност, онова, което Касандра не бе взела предвид, беше че Еней може да се влюби лудо в нея. Но това се беше случило. И сега тя трябваше да промени решението му или да го гледа как умира, погубен от гърците.
– Знам, че Парис ще подкрепи женитбата ни – каза Еней развълнувано. – Ще трябва да напуснеш високия си пост в храма, разбира се, но това няма да е толкова лошо, нали?
– Ще бъде истински рай – призна Касандра печално. Слезе от скута му, намери хитона си в купчината и го облече, докато говореше. – Но имаш да се боиш от повече неща, не само от брат ми. Всички имаме.
– Отново ли говориш за падането на Троя? – попита той с предпазливо изражение. Напрегна се, сякаш се готвеше Касандра да почне да нарежда.
– Не. Няма да говоря за него никога повече – каза Касандра тихо и Еней се отпусна. – Говоря за друг въпрос, който няма нищо общо с пророкуването.
Значи може да й повярва, помисли си Елена, опитвайки се да проумее стратегията на Касандра. Проклятието над нея гласи, че няма да вярват на пророчествата й, а не на други истини, които може да знае.
– Трябва да напуснеш Троя, преди да изгрее слънцето или Аполон ще види, че си станал мой любовник.
– Това с какво засяга Аполон? – попита Еней предпазливо.