– Отблъснах го преди години. Единствената причина да съм още жива е, че дори той се бои от Богините на Съдбата, а те първи предявиха претенции към мен. – Гласът на Касандра потрепери, когато видя ужасеното изражение върху лицето на Еней, но въпреки това продължи: – Аполон идва със слънцето. Ако види, че съм ти се отдала, ще прокълне теб, сина ти и баща ти.
Еней се взря в Касандра, лицето му пребледня в светлината на факлите.
– Съжалявам. – Тя посегна към него, но Еней отхвърли ръцете й и се отблъсна от нея.
– Защо? – попита я отчаяно. – Защо ми причини това?
– Съжалявам – повтори тя. Той се изправи, потърси хитона си и гневно го завърза.
– Бях готов да умра за теб, ако това е наказанието ми, но синът ми и баща ми нямат нищо общо с това. Трябваше да ми кажеш. – Гласът му потрепери; чувстваше се предаден. – Ти прокле семейството ми завинаги.
– Не – каза Касандра и изтри припряно сълзите от бузата си. – Ако си тръгнеш сега, вземеш баща си и сина си и се измъкнеш от Троя преди разсъмване, Аполон няма да те преследва.
– Разбира се, че ще го направи! – изкрещя Еней, най-сетне повишавайки й тон.
– Не, няма да може да те докосне никога повече, кълна се в това! – изкрещя в отговор тя. Това накара Еней да се поколебае. Оракулите не се кълняха току-така. – Малко след зазоряване Аполон ще бъде заставен да остане на Олимп от клетва, която Зевс е дал в името на река Стикс. Зевс смяташе, че за полубоговете ще е невъзможно да изпълнят своята част от уговорката, но на разсъмване това ще може да стане. Нерушимата клетва на Зевс задължава него и Дванайсетте да останат затворени на Олимп в продължение на много поколения.
– А какво е невъзможното нещо, което полубоговете ще са постигнали до разсъмване? – попита Еней, сякаш започваше да се убеждава.
– Няма да ми повярваш. – Касандра въздъхна, сякаш Атлас току-що бе прехвърлил товара си на раменете й. После се засмя и промърмори полугласно: – Гигантски дървен кон. Нелепо.
– Какво за коня? – попита Еней; гласът му се сниши опасно. – Онзи пред голямата порта ли?
– Вече е твърде късно – тя поклати глава. – Вземи сина си. Вземи баща си. Напусни Троя. Ако останеш, Аполон ще накаже всички ни.
Раменете на Еней се смалиха, а нараненото изражение на лицето му го правеше да изглежда толкова млад, колкото беше, когато Елена го срещна за първи път преди десетилетие.
– Наистина ти повярвах, когато каза, че ме обичаш – прошепна той.
– Може би някой ден ще си спомниш за тази нощ и ще го повярваш отново. – Касандра наведе глава и Еней я остави.
Анди се събуди много преди разсъмване. Беше сама в леглото на Ариадна за пръв път, откакто семейство Делос я бяха приели, и й се струваше твърде странно. Бе свикнала с хъркането на Ариадна и неспокойното мятане на Хелън насам-натам. Само след няколко дни започна да й се струва, че трите са израснали, трупайки се една върху друга, и сега стаята й се струваше твърде тиха, за да спи.
Не помагаше и това, че всеки път, щом затвореше очи, единственото, което можеше да си представи, бе как Хектор се надига от водата, за да й се притече на помощ, мокър до кости, с голи гърди и не точно приспиващ. Отказвайки се от мисълта за още почивка, Анди преметна крака извън леглото и намачка късата си тъмна коса с пръсти, докато отзад щръкна на шипове. Реши да слезе долу да види с какво да помогне на Ноел и Кейт да приготвят огромната закуска, която щяха да поднесат преди утринния двубой на Дедал и Фаон.
Ноел не очакваше Анди да върши домакински задължения, но Анди настоя. Цял живот се грижеше за себе си и не й беше удобно да седи бездейно, докато други хора я обслужват. Ако щеше да бъде закриляна от това семейство, смяташе, че най-малкото, което може да направи, бе да помогне в домакинството. Плюс това в кухнята имаше мляко и сладки – и то сладките на Кейт. Анди може и да не беше в Нантъкет от много отдавна, но вече бе научила, че Кейт пече от онези сладки, заради които на човек му се приискваше да се измъкне от леглото.
Промъквайки се в кухнята, видя едър, тъмен силует да седи на масата и ахна изненадано.
– Не мислиш да се опиташ пак да излезеш да плуваш, нали? – попита Хектор тихо.
– Не – прошепна Анди, като придърпа презрамката на нощницата си. Ариадна беше малко по-едра от нея и повечето дрехи, които Анди бе взела назаем, изглежда се смъкваха от рамото й по непреднамерено прелъстителен начин. – Не можах да спя.
– Знам – каза той, като я наблюдаваше. – Чух.
– Как си могъл... – поде Анди, но млъкна рязко, когато видя проблясването на усмивката му в тъмното. Разбира се, че можеше да я чуе как се мята и обръща в леглото. Той беше Потомък. Вероятно можеше да я чуе как изрича като въздишка проклетото му име в съня си. От тази мисъл й се прииска да се обърне и да избяга обратно горе, но вместо това остана като вкопана на място, взирайки се в силуета му, докато очите й се приспособиха към тъмнината.