Когато Афродита слезе на сушата, изплашени гласове нададоха вик. От командния мостик зад румпела излезе намръщен мъж. Хелън го позна начаса.
Хектор. Изглеждаше точно същият, с изключение на косата и стила на облеклото. Този Хектор носеше косата си по-дълга от онзи, когото Хелън познаваше в Нантъкет, и бе облечен в къса ленена дреха, завързана на кръста му с кожен колан. Кожени ленти бяха увити около ръцете му, а солиден златен орнамент висеше около врата му. Дори полугол изглеждаше като кралска особа.
– Еней – провикна се Хектор през рамо, докато се взираше невярващо надолу към кървавата пихтия в прегръдките на Афродита. Пълно копие на Орион, без обезобразяващия белег през голите гърди и гърба, той пристъпи напред и застана до дясното рамо на Хектор. – Слез и събуди братята ми.
– Побързай, сине мой – прошепна Афродита на Еней. – И донеси мед. – Той кимна почтително на майка си и се отдалечи, но погледът му се задържа върху другата Хелън, докато минаваше край нея. Лицето му беше изпито от скръб.
– Вода! – нареди рязко Хектор и множество крака веднага потеглиха да му се подчинят. Миг по-късно Парис дотича от помещението под палубата, с Джейсън само на крачка зад него. Подобно на другите древни версии на мъжете, които Хелън познаваше, Джейсън изглеждаше съвсем същият, с изключение на дрехите, които носеше.
Странен, сподавен вик се изтръгна от Парис, когато осъзна какво вижда, и той затича към другата Хелън с омекнали крака. Ръцете му трепереха, когато я взе от Афродита, лицето му пребледня като платно под плътния загар.
– Троил – обърна се Хектор към Джейсън, посочвайки с брадичка на най-младия си брат да вземе току-що донесеното ведро с вода. Другата Хелън немощно побутна Парис в гърдите, когато той се опита да поднесе вода към устните й.
– Какво се е случило, господарке? – обърна се Троил към Афродита, когато стана ясно, че Парис нямаше или не можеше да проговори.
– Менелай и неговият град се нахвърлиха върху нея, когато разбраха за бебето – отвърна богинята.
Парис рязко вдигна глава, с лице, застинало от неверие. Хектор и Еней си размениха кратък, отчаян поглед, а после двамата хвърлиха поглед надолу към Парис.
– Ти знаеше ли, братко? – попита внимателно Хектор.
– Надявах се – призна той с приглушен от вълнение глас. – Тя ме излъга.
Всички мъже с изключение на Парис кимнаха, сякаш можеха да разберат избора на Елена.
– Тиранинът. – Еней прошепна едва чуто думата, но беше очевидно, че всички си го мислеха. – Майко, откъде е разбрал Менелай, че Елена е бременна?
Афродита нежно допря връхчетата на пръстите си до рамото на своята полусестра.
– Елена изчака корабът ти да изчезне от хоризонта, а после сама каза на Менелай.
Парис започна да се тресе целият.
– Защо? – попита той другата Хелън, с висок от усилието да сдържи сълзите си глас. Другата Хелън прокара окървавената си ръка по гърдите на Парис, опитвайки се да го утеши.
– Съжалявам – прошепна тя и допря ръка до корема си. – Опитах се, но не можах. Не можах да убия двама ни сама.
Троил се облегна на брат си, поддържайки го изправен, докато всички гледаха Хелън със смесица от благоговение и слисване.
– Не тъжи, Парис. Бебето ти е живо – каза Афродита. – Тя ще порасне и ще изглежда точно като нашата прекрасна Елена, а когато дъщеря й порасне, ще изглежда точно като майка си – и така нататък, и така нататък, докато съществува родът. Погрижих се за това, така че дори след като моята наполовина смъртна сестра си отиде, мога винаги да погледна лицето, което обичам най-много на този свят.
Златното сияние на богинята стана по-ярко и тя погледна мъжете на Троя един по един, гласът й прие тембъра на тиха гръмотевица, тътнеща в далечината.
– Всички трябва да ми се закълнете, че ще защитавате сестра ми и детето й. Ако Елена и нейното поколение от дъщери умрат, на Земята няма да има нищо, което да обичам – каза тя, с очи, спиращи се извинително върху сина й, Еней, за миг, преди да го погледнат сурово. Той оброни глава с наранено изражение, а Афродита се обърна към Хектор: – Докато сестра ми и нейната поредица от дъщери съществуват, на света ще има любов. Давам клетва за това във водите на река Стикс. Но, Хекторе Троянски, сине на Аполон, оставиш ли сестра ми да умре, ще напусна този свят и ще отнеса със себе си самата любов.
Очите на Хектор се затвориха за миг, докато проумее колко чудовищно е заявеното от богинята. Когато ги отвори отново, в погледа му се четеше поражение. Какъв избор имаха? Хвърли поглед към братята си и към Еней, до един безмълвно съгласяващи се, че не могат да кажат „не“, въпреки неизбежните последствия.