– Вземи си чаша. – Хектор посочи към бутилката мляко и чинията със сладки пред себе си.
– Аха, сладките на Кейт. Изпреварил си ме – засмя се Анди. Взе си чаша и се настани до Хектор на пейката. Той беше само по чифт износени памучни панталони, отстрани на които с избелели букви пишеше „Реал Мадрид“. – Никога ли не носиш риза? – попита тя. Опитваше се да се пошегува, но гласът й прозвуча треперливо и задъхано, и не успя да постигне ефекта „хладнокръвно момиче“, към който се стремеше.
– Не и в леглото. – Той се усмихна и взе чашата й да я напълни. Анди загледа как мускулите на ръката му се свиват и отпускат, докато наливаше. Ръцете му я пленяваха. Харесваше й как той държи предметите така уверено и сигурно. Ръцете на Анди потрепваха леко, когато се движеше – нещо, за което винеше „наследството“ си от рода на сирените. Но когато ръцете на Хектор докоснеха нещо, те поемаха контрол над него.
Анди загриза една сладка и откри, че се удивлява на разликата помежду им. Хектор беше безапелационно мъжествен във всичко, което правеше, и дори само това да седи до него я караше да се чувства по-женствена. В ума й женствеността беше нещо, обичайно приравнявано със слабостта, но сега, когато бе близо до Хектор, Анди осъзна, че наистина да се чувства като жена бе кажи-речи най-вдъхващото сила усещане, което някога е изпитвала.
– Обичаш ли футбол? – попита тя и посочи логото върху панталона му.
– Обичам Мадрид – отвърна той. – Семейството ми прекара няколко години в Испания. Много би ми харесало да се върна някой ден.
– Испания ми хареса, но мисля, че предпочитам Скандинавия. Плувал ли си някога във фиорд? – Той поклати глава. – Ледът сияе в млечносиньо под водата. Това е... – Тя млъкна, без да довърши и се усмихна свенливо. – Може би можем да го направим заедно някой ден.
Мълчанието се простря между тях, докато се взираха един в друг. Тя чуваше пулса си да блъска в ушите и знаеше, че и Хектор го чува.
– Много ли пътуваше като дете? – попита той накрая.
– Когато бях малка. Преди майка ми, аа... да тръгне по собствен път. – Анди сведе поглед към чашата си. – Сирените не отглеждат деца като човеците. Майка ми се задържа много по-дълго, отколкото биха останали повечето. Наистина положи големи усилия с мен.
– Кога тръгна по собствения си път? – попита Хектор, използвайки същия израз.
– Когато станах на седем, ме остави в пансион. – Видя как Хектор трепна. – Ау. Изречено на глас, звучи просто ужасно, нали?
– Да – засмя се той тихо. – Това сигурно е шок за теб. Внезапно да си част от голямото ми, откачено семейство.
– Не, харесва ми – отвърна Анди веднага, осъзнавайки факта, че я беше включил в семейството си. – Всъщност страшно ми харесва.
Сякаш някакъв топъл мехур се издуваше в нея, запълвайки кътчета, които тя дори не знаеше, че притежава и внезапно изпита силно желание да докосне Хектор. Наведе се по-близо до него, надявайки се, че ако го подкани да се приближи, той ще свърши останалото.
– Анди, ти си гостенка в къщата ми. Има правила за това – прошепна Хектор умолително. Тя вдигна поглед към лицето му, възпряна от тона му. – Не си прекарала много време в близост до мъже, нали? – Всъщност не беше въпрос, но въпреки това тя поклати глава в отговор. – Оправи си нощницата – каза той меко.
Анди подхвана смъкналата си презрамка с върховете на пръстите си и я плъзна обратно на рамото си. Харесваше начина, по който очите на Хектор следяха всяко нейно движение, сякаш се опитваше да прочете нещо, написано върху кожата й.
– Ела – каза той с изпълнен с разкаяние тон, като се изправи и я хвана за ръката. Отведе я обратно горе до стаята на сестра си, като спря пред вратата.
– Съжалявам – каза тя, усещайки, че е сбъркала нещо.
– Дори не знаеш за какво се извиняваш, нали? – попита Хектор с развеселено пламъче в очите.
– Нямам представа – призна тя, чувствайки се леко глупаво.
Той се наведе плътно към нея и леко докосна бузата й с устни. Анди почувства как от мястото, където я бе целунал, се надигна тръпка, като леки вълнички, разпростиращи се по повърхността на езеро.
– Ще ти покажа по-късно – обеща той с леко треперещ глас. Хектор отвори вратата към спалнята на Ариадна и побутна много обърканата Анди през нея.
Хелън седна в леглото. Звукът от плискащи се вълни я посрещна, а чист морски въздух, подсладен с уханието на тропически цветя, я обгърна в живителна топлина.