Прокара длани по колосания чаршаф под себе си и вдлъбнатината до нея, която още имаше мириса на Лукас. Преметна босите си крака настрани, разделяйки тънката прозрачна преграда на мрежата против комари, която висеше над широкото, бяло легло. Подът от тиково дърво беше лъскав и хладен под краката й. Вятърна камбанка от мидени черупки оповести къде е входът на колибата и Хелън тръгна с леки боси стъпки към него.
Отвън искряща синьо-зелена вода криеше оживени коралови рифове. Отвъд водната шир невъзможно стръмни и зелени острови стърчаха от ослепителната синя вода като лакти на великани.
Хелън заобиколи верандата, която обгръщаше цялата постройка, и видя, че малкото им бунгало е издигнато върху подпори насред водата на плиткото скалисто заливче. Намери Лукас – бе излязъл за утринно плуване.
Хелън седна на верандата до една скептична морска костенурка и загледа как Лукас се мотае заедно с една лимонова акула. Знаеше, че животните тук не са домашни любимци, защото това беше нейно дело.
Морската костенурка не смяташе да рискува да влезе във водата със създание, което има толкова много зъби като една лимонова акула. Хелън не я винеше. Уважението към силата на другите животни бе нещо, с което тя не смяташе да се шегува, дори не и в рая. Защо изобщо да имаш акула, ако не е опасно? Къде е тръпката в това?
Лукас изглежда бе наясно с факта, че лимоновата акула не е играчка, и я посрещна във водата с цялото уважение, което създанието заслужаваше. Но се стрелкаха под водата почти сякаш играеха на гоненица.
Това напомни на Хелън как Лукас се движеше по ринга, когато двамата с Хектор си партнираха в схватки. Реши, че Лукас прави именно това. Усъвършенстваше рефлексите си и подобряваше бойните си умения със създание, с което никога преди не бе имал шанс да влезе в схватка. Може би лимоновата акула правеше същото.
Лукас забеляза Хелън да го наблюдава. Той се понесе плавно под водата, насочвайки се към нея, с ръце, разперени като криле. Стомахът на Хелън се присви и тя му се усмихна, удивена, че той все още може да предизвика у нея тази реакция след всичко, което бяха преживели. Цели животи, които можеше да си спомни – някои, продължили само няколко кратки години, и други, продължили десетилетия – а той все още я караше да тръпне от вълнение като момиче, което никога не е било целувано.
Той се измъкна и седна до нея, с капеща от тялото му вода, наслаждаващ се на току-що изгряващата слънчева светлина.
– Винаги съм искал да направя това – да остана под водата, без да има нужда да си поема дъх – каза той, толкова развълнуван, че гласът му звучеше висок и момчешки. – Хектор и Джейсън може и да са ми завиждали, когато летях, но аз умирах по малко всеки път, когато скачаха във водата заедно и изчезваха за часове. Не можех да ги последвам.
Хелън чу в тона му да се промъква тъжна нотка и осъзна, че той сигурно винаги е бил леко изолиран от братовчедите си. Не можеше да ги взима да летят с него, а те не можеха да го вземат под водата с тях.
Хелън знаеше, че Лукас завижда на Хектор и Джейсън не за това, което можеха да правят. Завиждаше им, че споделят взаимно талантите си, а той не можеше да сподели своя с никого – докато не се появи Хелън.
Лукас се загледа към леко гънещите се вълни, замислен:
– Такъв ли съм отсега нататък? – попита той. – Ще мога ли да дишам под вода обратно на Земята?
– Да – отвърна Хелън тихо. – В царството си Хадес прави така, че никой да няма никакви специални сили – освен него, разбира се. Така не дава таланти на хора, които не са родени с тях. Хадес е много умен. Избягва целия въпрос за даването на твърде много власт, като отнема временно всичките ти сили, когато си при него.
– Ти не направи това – каза Лукас тихо.
– Не можех. Трябваше да те излекувам. А сега просто искам да ти доставя удоволствие – призна Хелън. – Искам да се насладиш на всичко, което имам да ти дам. Но за да направя възможно да дишаш тук под водата, трябваше да променя трайно тялото ти. Именно затова не знам колко Потомци е редно да доведа тук. Искам всички да видят това, но ако...
– Без да искаш, да създадеш армия от Потомци, които имат множество таланти, каквито дори Олимпийците не притежават? – довърши Лукас вместо нея. – Това е важен въпрос за обмисляне.
– Неограничена власт.
Лукас помисли още малко:
– Защо Зевс не е направил това? Да даде на себе си и всички Олимпийци толкова много различни таланти, за колкото може да се сети?
– Не знам. Не мисля, че си пада по споделянето на властта – предположи Хелън. – Би могло да е също и защото, подобно на Хадес, е решил да постанови определени правила за света си, които го възпират да раздава сили. Но не знам как стоят нещата с Олимп. Никога не съм била там.