– Чувам, че има много пиршества – каза Лукас шеговито. – Амброзия, божествен нектар, нимфи. Много нимфи.
– Дръж ги сити и щастливи, за да не се разбунтуват – Хелън кимна и се усмихна. Закискаха се заедно, споглеждайки се. Лукас взе ръката й и извърна поглед.
Огледа хоризонта, обхождайки бързо ослепителната гледка, сякаш се опитваше да я запамети. Обърна се отново към нея и стана сериозен:
– Как е семейството?
– Разтревожено. Добре е да се връщаме — отвърна тя неохотно. — Тук времето тече точно както и на Земята и те ме чакат да се върна с теб.
Макар че Хелън с радост би прекарала вечността в това бунгало над водата заедно с Лукас, имаше повече от една причина да се върне на Земята. Трябваше да се върне при Орион, нейният Щит, за да не могат Богините на Съдбата да я виждат, докато се опитва да измисли начин да спре една война с боговете. Знаеше, че няма много време. Сега, когато бе създала свой собствен свят, Зевс щеше да я преследва, а тя дори не можеше да започне да прави план, без да се погрижи Богините на Съдбата да не могат да я виждат.
Гореше от нетърпение да разкаже на Лукас за всичко това, но знаеше, че не може. Дори в нейния Всесвят Богините на Съдбата все още можеха да я виждат, а ако Богините на Съдбата мислеха, че тя се опитва да ги измами, щяха да намерят начин да я държат далече от Орион. Може и да знаеха вече какво планира, независимо дали го изрича на глас, или не, но тя смяташе, че изричането определено щеше да обрече всичко на провал. Трябваше да почака, докато се събере отново с Орион, за да каже на всички плана си.
– Мога да почувствам, че си нервна – каза Лукас с благосклонна усмивка. – Но преди да тръгнем, може ли да помоля за една услуга?
– Каквото поискаш.
– Не води никой друг тук, в това скалисто заливче, става ли? Нека това място да си бъде наше.
– Завинаги и до края на вечността – обеща тя.
13
Лукас погледна за последен път рая.
– Готов ли си? – попита го Хелън, като стисна здраво ръката му в своята.
– Не – въздъхна той, гледайки как непрестанно променящите й се очи улавят светлината на изгряващото слънце. – Но въпреки това, да вървим.
Прободе ги стряскащ студ, сякаш ги бяха потопили в ледена вода, и се озоваха обратно в къщата му. Цареше тишина – от онази тишина, каквато почти никога не настъпваше в имението на Делос.
– Мислех си, че каза, че всички ни чакат – рече той, започвайки да се тревожи.
– Чакаха – каза Хелън предпазливо. – Орион? – повика го тя.
Ревност прободе Лукас, ревност, нажежена до бяло. Опита се да я отхвърли, но не можа. Тя още държеше ръката му, но мислеше за Орион. Във Всесвят Хелън можеше да го глези и да се държи с него, сякаш той е единственият човек на света, но обратно на Земята имаше някой друг, когото да обича – някой, който не й е братовчед.
– Баща ми – тя го погледна разтревожено.
– Хайде – каза той, използвайки момента да измъкне ръката си от нейната, преди тя да види битката в сърцето му.
Качиха се горе и намериха Кейт да наглежда бащата на Хелън, все още заспал.
– Защо само ти си тук, Кейт? – попита Хелън ядосано. – Не си достатъчно силна да спреш Дафна, ако се опита да го упои отново.
– Дафна слезе на брега с всички останали за дуела – каза Кейт; очите й оглеждаха Лукас, търсейки някакво нараняване. – Къде бяхте?
– Какъв дуел? – Лукас погледна Хелън да види дали тя знаеше. Когато Хелън сви рамене, Кейт бързо обясни какво се бе случило, след като той и Хелън изчезнаха.
– А Орион? – попита Хелън. – Фаон прави това само за да се добере до него.
Лукас стисна зъби и се опита да си напомни, че е трябвало да очаква това. Тя обичаше Орион и Лукас не можеше да я вини. По-лесно бе да обича него.
– Няма значение. – Кейт поклати глава. – На Дедал и Фаон не им беше позволено да изберат... как се наричат? Резерви? Поддръжници?
– Секунданти – каза Лукас.
– Точно – за схватката им не се допускат секунданти.
– Дори ако Фаон оцелее, няма да може да тръгне да преследва Орион – каза Лукас на Хелън, за да я успокои. – Не че би оцелял. Орион ще го смаже в открит двубой.
– Но ако Фаон победи и убие Орион... – поде Хелън.
– Ако победи, ще победи. Никой не може да търси разплата. Нито дори Орион. – Лукас гледаше как Хелън се опитва да смели това и виждаше, че й е доста трудно. – Така е по-добре. Убиването все трябва да спре някъде.