Хелън най-сетне кимна, приемайки това, макар и да не искаше. Лукас не я обвиняваше. Не искаше да види как един убиец-педофил си тръгва безнаказано, ако Дедал загубеше от Фаон, но нямаше начин да заобиколят това. Дуелите имаха строги правила. Титанката Хеката, богиня на всички портали и кръстопътища, правеше намесата в тях невъзможна. Говореше се, че дори Зевс не може да се противопостави на Хеката. Тя беше единственият титан, когото той не може да изпрати в Тартар.
– Искаш ли да отидеш? Аз вероятно би трябвало да остана, в случай че Дафна се върне – обърна се Хелън към Кейт със слаб глас. Очевидно не искаше да остава, но смяташе, че трябва да го предложи.
– Да отида? И да гледам как двама потни типове, които не познавам, се опитват да се накълцат взаимно на парчета с мечовете си? – Кейт повдигна вежда. – Не, благодаря. Ще остана тук с Джери.
– Невероятна си. Знаеш го, нали? – Хелън я прегърна.
– Да – отвърна Кейт. Дръпна се назад и погледна Хелън, като поглади за миг лицето й с ръка и остана сериозна. – И колкото по-малко изчезваш сред кълбо от огън и лед, с толкова по-малко сиви косми се сдобивам. Знаеш го, нали? – Хелън се засмя. Кейт се обърна към Лукас и посочи към него: – И гледай вече да не се вкопчваш в Хелън, когато е жива факла, става ли?
– Много разумен съвет – отвърна той, докато Кейт го прегръщаше.
Оставяйки я да наглежда Джери, те забързаха надолу към брега. Докато си проправяха път към голямата група зяпачи, събрани до водата, Лукас не се опита да хване отново ръката на Хелън. Беше наясно, че тя е нетърпелива да стигне до Орион и не искаше да я кара да се чувства възпирана.
Щом зърна Орион, тя се издигна във въздуха и припряно долетя до него. Лукас извървя пеша остатъка от пътя, за да им даде един миг насаме, а на себе си – един миг, за да охлади чувствата си.
Не че мислеше, че Хелън не го обича. Знаеше, че го обича. Но Орион можеше да й даде онова, от което тя имаше нужда, а той не можеше. Всичко, което Лукас можеше да стори, за да направи Хелън щастлива, бе да се махне от пътя й. Беше просто – дори ако това го убиваше.
– Лукас? – провикна се баща му, когато го забеляза. Затича надолу по брега като размазано петно.
Кастор може и да имаше преднина, но и Хектор, и Джейсън го изпревариха до мястото, където Лукас бе изостанал назад, вървейки бавно по брега.
– Не мога да повярвам! – извика Хектор и сграбчи Лукас в мечешка прегръдка. – Всички мислехме, че си станал на въглен!
– Станах – каза Лукас, смеейки се, когато братовчед му го завъртя.
– Разкарай се от него, недодялан дръвник такъв – раздразнено каза Джейсън на брат си. – Остави ме поне да го прегледам, преди да му пукнеш ребрата.
– Добре съм, Джейс – настоя Лукас, когато Хектор го остави долу. – Напълно изцелен.
Отне му сякаш цяла вечност да поздрави останалите от семейството. Докато се опитваше да докаже на майка си, че все още е с цялата си кожа, зърна Хелън да води напрегнат разговор с Орион.
Следващия път, когато Лукас погледна крадешком Хелън, тя гледаше гневно майка си и Лукас се досети, че набързо са си разменили няколко остри думи за Джери. Не знаеше какво си бяха казали, но беше напълно сигурен, че са решили да запазят спора за по-късно.
Групата се събра в кръг около заравнен пясъчен участък. Беше импровизирана арена, вероятно много подобна на първите бойни арени. Непознати Потомци – Лукас предположи, че са членове от култа на Стоте братовчеди – довършиха задачата си и се отдръпнаха от ринга, като хвърлиха факла, ключ и змия в границите на разчистената арена.
Появи се жена и трите символа, които я бяха призовали, изчезнаха. Не бе млада, а чертите й не бяха съвършени, но въпреки това бе прекрасна. И ужасяваща, реши Лукас.
– Хеката – прошепна Хектор. Лукас кимна разсеяно, за миг приковавайки замаяно поглед върху единствената титанка, останала да броди по света, преди да изчезне отново.
Лукас хвърли поглед нагоре и надолу по брега. Беше ноември, не много след зазоряване, и бе лют студ, но по брега все още имаше пръснати доста хора. Ами ако някой видеше?
– Как очакват да проведат дуел, без зяпачите да повикат полицията? – промърмори Хектор на Лукас.
– Хеката – промърмори Лукас в отговор. – Щом дуелът започне, нищо не може да го спре. Тя ще предотврати всяка намеса. Особено неканени простосмъртни.
Лукас хвърли поглед към Орион. Очите му бяха приковани върху баща му, който стоеше на няколко крачки пред него, с готов меч. Хелън беше до него. Лукас бързо извърна поглед, когато видя Хелън и Орион да се хващат за ръцете.
Той насочи вниманието си към Фаон, който стоеше от другата страна на ринга. Стойката му бе отпусната, безучастна, сякаш всъщност не внимаваше. В сравнение с Дедал, който бе изправен и готов да се включи в схватката, умът на Фаон сякаш бе другаде.