Катарзис, помисли си Лукас.
– Добра работа, сине мой — изрече един звънлив глас.
Събраните в кръг хора се обърнаха и погледнаха към водната линия. От вълните с широки крачки излизаше млад мъж с голи гърди, с черна коса и пронизващи сини очи. Носеше тризъбец, но заради изражението на лицето му на Лукас му приличаше повече на вила за сено в ръцете на дявол. Дявол, който изглеждаше точно като него.
Чу ахвания от групата и почувства как Хектор го смушка.
– Ето го злият ти близнак – каза Хектор полугласно, с лице, оживено от опасността, която чувстваше във въздуха.
Лукас знаеше, че би трябвало да е по-удивен от появата на един бог, но не беше. Странно – можеше да мисли само за плуването си с лимоновата акула преди няколко минути. Хелън току-що го бе дарила с нова власт над океана. Той можеше да диша под водата. Не за пръв път Лукас се запита дали му беше дала повече сили, не само тази.
– Моите Потомци винаги са били по-силни от твоите, племеннице, и тук отново моят Дедал доказа физическото превъзходство на моето поколение, като уби вашия Фаон.
– Сякаш ме е грижа за демонстрирането на груба сила? – попита друг глас, който мъркаше прелъстително.
Групата отново се обърна като един, за да види висока жена, чиято руса коса се спускаше в облаци до коленете й, а чувственото й тяло се гънеше като морски вълни под нея. Облечена само в прозрачна бяла дреха, тя се приближи с дебнеща походка до брега; пръстите на краката й гъделичкаха пенестите гънки, където вълните стигаха до пясъка.
– Не силата на ръката, а страстта в сърцата на онези, които се бият, в крайна сметка определя победителя във войната, Посейдон. Минали сме през това. – Тя отиде право при Хелън и застана пред нея, докато говореше. – Много пъти, в много войни, сме виждали как сърцата на мъже и жени решават изхода от битките. – Тя се усмихна и взе двете ръце на Хелън в своите. – Здравей отново, Хелън.
– Здравей, Афродита – отвърна Хелън със събиращи се в очите й сълзи.
Хелън наистина я помни, помисли си Лукас. За първи път си даде сметка какво означаваше това. Хелън помнеше Троя. Знаеше какво се е случило в действителност.
– Толкова ми липсваше – каза Афродита.
– И ти ми липсваше – отвърна Хелън с пресекващ глас, сякаш беше не само изненадана да открие, че казва това, но и изненадана, че го изпитва.
– Не е ли странно? Познала съм всяка възможна любов, но с течение на годините, любовта, за която копнеех най-много, е тази, която споделях със сестра си.
Двете жени се прегърнаха нежно и златното сияние, което се появи около тях, беше хипнотизираща гледка, като да гледаш магия. Лукас чуваше как сърцата на Потомците забавят ритъма си, за да бият в унисон с тези на Хелън и Афродита. Това беше силна, обвързваща синхроничност, която – Лукас знаеше – всички те щяха да запомнят, независимо колко противоречия имаха в бъдеще.
Страх се изду като балон в Лукас. Не защото боговете бяха отново сред тях, а защото Хелън беше в центъра на всичко това. Тя предизвикваше такава любов у него, у Орион, дори като богиня. Нямаше омраза без любов и Лукас не можеше да не си помисли, че всички щяха скоро да са принудени да водят отчаяна битка заради чистата любов, която до един изпитваха в този момент.
– Трогателна повторна среща — отбеляза чернокосият мъж с голите гърди. – Но твоят човек изгуби, Афродита. И все още ми дължиш това, за което се обзаложихме.
Лукас си проправи със сила път през групата и застана лице в лице с нещо, което приличаше на мокра и леко животинска версия на самия него.
– Това не е игра, в която боговете да залагат. Това са животите ни.
Посейдон погледна Лукас изучаващо и се засмя:
– Богините на Съдбата наистина биха дали лицето ми на някакъв морализаторстващ сополанко. Нека ти кажа нещо, момче. Не ме е грижа какво искат Богините на Съдбата. В морето големите риби изяждат малките. Ще трябва да станеш малко по-дебелокож, ако си онзи, който би трябвало да се опита да ме замести.
– Поне е интелигентен – каза друг познат глас. Един бог, който изглеждаше като близнак на Хектор, слезе по другия край на брега, прекъсвайки Лукас, преди той да успее да оспори последната реплика на Посейдон. – Бъдещият ми заместник е смел, но сигурно е най-тъпият от всички тия мелези-Потомци. Наистина искаше да ме предизвика – макар да е простосмъртен. Смущаващо.
Лукас автоматично сграбчи Хектор за ръката. Можеше да почувства, че братовчед му гори от желание да се нахвърли на Аполон, безсмъртен или не, а това вероятно щеше да стане причина всички да загинат.