Полъх от мразовит въздух от центъра на кръга прекъсна схватката, преди да може да започне.
– Хайде, хайде, Аполон – каза младият, рус мъж, който стоеше в участъка от току-що образувал се лед. Струя въздух премина над Лукас, но това не беше морски въздух. Имаше мириса на планините, наситен с уханието на билки и лъхащ леко на камък. Трябва да беше от друг свят. – Никой от нас не взема разумни решения, когато въпросът опре до жените. Хектор не е изключение. Той иска своята Андромаха за себе си. Можеш ли да го виниш?
Младият рус мъж беше висок, но не великан. Не беше и необикновено мускулест, но въпреки факта, че и Посейдон, и Аполон бяха по-едри и по-добре развити физически, той излъчваше сила, докато вървеше към Хелън и Афродита. Богинята му кимна почтително, но той се обърна към Хелън:
– Е, дъще. Доста работа ти се отвори – каза Зевс с леко укорителен тон.
Лукас овладя изражението си, за да не издаде емоциите си, докато трескаво премисляше това. От известно време знаеше, че Богините на Съдбата възлагат роли, поставяйки на сцената нови актьори във всеки нов цикъл, така че всичко си оставаше същото, дори докато се променяше. Лукас бързо огледа боговете и техните двойници-Потомци, преди погледът му да се спре върху Орион. Близнакът на Орион липсваше.
– Какво искаш от нас? – попита Хелън, подготвяйки се за схватка със Зевс. Лукас не можеше да не се почувства горд с нея, макар че бе безумно да говориш на един бог по този начин. Зевс беше стоварвал проклятия върху цели поколения за по-дребни обиди, но Хелън не показваше и капка страх.
– Не нас. Става въпрос какво искам от теб, Хелън. – Зевс говореше кротко, но въпреки това гласът му сякаш гърмеше.
– Какво е то? – попита тя предпазливо; дързостта й намаля.
Посейдон и Аполон заеха позиции зад Зевс. Афродита целуна Хелън по бузата, пусна ръката й и неохотно отиде да застане зад баща си. Хектор, Лукас и Джейсън до един реагираха по подобен начин и се подредиха зад Хелън и Орион.
– Искам твоя лъскав нов свят – отвърна Зевс.
Още богове се присъединиха към него. Една огромна жена в доспехи дойде първа. После едно момче, което се движеше толкова бързо, че сякаш жужеше като колибри, гърбушко, понесъл чук, мъж с лозови клонки в косата, и накрая – още една жена, облечена в рокля от паунови пера, се подредиха зад Зевс.
Хелън погледна Орион. Лукас преглътна тежко, като скърцаше със зъби, за да се въздържи да не закрещи. Не му ли каза тя само преди няколко часа, че той е онзи, който й помага да проумее всичко? Лукас гледаше как между Орион и Хелън преминава разбиране. Не знаеше какво е, защото тя криеше информация. Отново. Хелън и Орион постигнаха безмълвно съгласие и тя се обърна с лице към Зевс.
— Не може да го получиш – заяви тя хладнокръвно.
Зевс се усмихна, сякаш Хелън току-що му бе дала ключовете към света, който той наистина искаше.
– Предизвиквам те.
Хелън отчаяно се надяваше това да проработи.
– Прието — Хектор се устреми напред, застана до дясната ръка на Хелън и загледа гневно Зевс през няколко фута пясък. Запровикваха се гласове и няколко предизвикателства бяха отправени едновременно, докато всички в тълпата Потомци реагираха на хода на Хектор срещу боговете.
– Чакай! – Хелън вдигна ръка да попречи на Хектор да започне меле още там, начаса. Лукас и Джейсън се приближиха да възпрат Хектор.
– Не съм виждал такава пламенност от сто поколения насам – през смях каза Зевс. – Прав си, Аполон. Той е смел, дори посмел от твоето момче в Троя, но по-тъп от мраморен блок.
– Спокойно – каза Орион на Хектор. – Довери ни се.
Зевс се наведе близо до Хектор, достатъчно близо Хелън да види мълниите, които проблясваха в кехлибарените му очи.
– Ако имаше и грам разум, щеше да помни, че независимо колко е опитен, не може да ме убие.
– Точно – каза Хелън с овладян глас. – Следователно това не е истинско предизвикателство. На боговете не е позволено да влизат в двубой с простосмъртни, което е причината, поради която при Троя само поду боговете се биели с полубогове. Боговете може да се опитват да убиват Потомци с океански вълни и мълнии, и проклятия. Но не им е позволено да участват в единоборство с нас, освен ако те също не са смъртни. Например когато Арес ме изтезаваше в портала. Там той не беше безсмъртен, затова можеше да ме убие. Но далече от някой портал боговете трябва да намерят начин да ни накарат вместо това да се бием помежду си. Както са направили в Троя.