– И както правят точно сега – продължи целенасочено Орион, така че още Потомци да чуят и да разберат, че боговете просто се опитваха да ги избият до един.
– Има си правила за тези неща. Ти вече си моят избран защитник – каза Хелън. – И си смъртен, следователно Зевс също трябва да избере смъртен защитник.
– Откъде научи всичко това? – Зевс попита Хелън с присвити очи.
– Една рекичка ми каза – отговори тя, вътрешно въздишайки от облекчение, че предадените й от троянската Елена спомени са правилни.
Хелън видя Хектор да се отпуска и да се усмихва. Лукас и Джейсън отстъпиха назад, най-накрая уверени, че Хелън и Орион знаят какво правят.
Повечето от останалите Потомци също се отпуснаха. Макар другите Династии да не познаваха Хектор лично, всички бяха чували за репутацията му. Той бе убил Креон, Повелителя на сенките, с голи ръце. Що се отнасяше до тях, това бе достатъчно доказателство за уменията му в единоборство.
Наистина нямаше Потомък, който би могъл да се мери с Хектор, освен може би самата Хелън. Той беше съвършеният герой. Най-голямата физическа заплаха беше Дафна, а тя обожаваше Хектор. Независимо какви са мотивите на Дафна – а Хелън открито признаваше пред себе си, че няма представа какви може да са те – Хелън усещаше, че майка й никога не би убила Хектор. Напомняше й твърде много за Аякс.
Поне на това залагаха Орион и Хелън. Никой от тях не се сещаше за Потомък, който може да победи Хектор, затова се надяваха, че броят на жертвите за деня ще приключи на две – Фаон и някое друго бедно създание, евентуално от Стоте братовчеди или от някое далечно странично разклонение на Атинската династия.
Всички тези припрени планове, които тя и Орион бяха направили, би трябвало да успокоят Хелън, но не стана така. Когато погледна назад към Зевс, усмивката му беше станала по-широка.
Хелън забеляза някакво раздвижване около тях, сякаш пясъчните дюни оживяваха. Миг по-късно дюните се покриха със странни мъже, облечени в архаични доспехи. Някои имаха лъскави червени очи, а други бяха с твърда, подобна на броня кожа или щипци вместо ръце. Мирмидонци. Спомни си как Автомедонт уби Зак и по върховете на пръстите й запукаха гневни мълнии.
– Мислиш ли, че можеш да нападнеш мирмидонец? – попита Хелън като странична реплика към Хектор, осъзнавайки, че тя и Орион не бяха взели предвид това.
– Готов съм – уверено прошепна той в отговор. Хелън премести поглед от Хектор към Лукас, който присви устни и кимна, безмълвно потвърждавайки, че също смята, че Хектор може да се справи.
– Аз също избрах застъпник, Хелън – обяви Зевс. В очите му проблясваше триумф. – Ахил, за да може да се мери с твоя Хектор.
Мирмидонците се разделиха и пуснаха един-единствен воин да мине през редиците им, за да застане срещу Хектор. Хелън познаваше този воин – походката му, подстрижката, дори тениската, която носеше, въпреки че в този момент по-голямата част от нея беше покрита от странна броня. Той имаше тази тениска вече от две години и Хелън знаеше, че му е любимата. Всичко у него бе познато на Хелън, с изключение на тази новопридобита сила, която можеше да долови в него сега.
– Мат? – изкрещя невярващо Хелън. – Защо, по дяволите, се мотаеш с шайка мирмидонци?
Той хвърли поглед към нея и бързо насочи вниманието си към Хектор.
– Не искам теб – каза Мат на Хектор. – Има само един живот, който искам да отнема, и той никога не е бил твоят. Дойдох да убия Тиранина.
– Мат – каза Лукас спокойно, докато Хектор и Мат се гледаха упорито. – Няма Тиранин.
– 0, да, има – отвърна Мат рязко. Погледна Хелън.
Бяха приятели още от времето, когато бяха твърде малки да стоят прави, и тя никога не беше виждала лицето му такова. Сякаш я мразеше.
– Тя може и да не прави нищо, за да ти навреди сега, Лукас – продължи той. – Но абсолютната власт покварява абсолютно, а никога не е имало създание, по-могъщо от Хелън.
Хелън почувства замайване и леко гадене. Знаеше, че той е прав.
– Хелън? Тиранинът? – Орион нададе слисан смях.
Тантал, Дедал и Палас до един се отдалечиха от Хелън и заеха позиция зад Мат.
– Татко – изсъска Орион, но после бързо затвори уста. Хелън видя как очите му стават сурови и твърди, и можеше да види в сърцето му, че Орион се упреква, задето не е предвидил това.
Хелън погледна Хектор и го видя да се взира в баща си, Палас. В очите му имаше истинска обида, но не и вина. Бяха толкова различни, че за никого от двамата не бе изненада да открие, че другият е от противоположната страна на войната.
Кастор застана решително зад Лукас, гледайки гневно към братята си. Хелън почувства как Дафна заема позиция зад нея и Орион.