– Съжалявам – прошепна Дафна на Хелън.
– Няма нищо, мамо. Вече от няколко дни подозирах това. Роден в горчивина? – попита тя, внимателно напомняйки на майка си за пророчеството. – Има ли на света някой с по-горчив нрав от теб?
– Не, ти не разбираш – продължи Дафна, а после спря, когато Хелън пристъпи напред и се осмели да стъпи върху чертата в пясъка, оформила се между двете страни.
– Мат е прав. Аз съм Тиранинът. Или се предполага да съм, ако Богините на Съдбата постигнат своето. Но трябва да ми се довериш. Ще се погрижа това да не се случи.
– Знам, че ще опиташ – Мат въздъхна тежко. – Ще възнамеряваш да вършиш само добри неща със силите си и в началото ще поправяш несправедливостите и ще защитаваш слабите. Знам, че ще го правиш. Но всичко трябва да се обърка в крайна сметка. Никой единствен човек, независимо колко е добронамерен, не е предопределен да управлява еднолично света.
Хелън можеше да види електрическия заряд в него, който беше забелязала преди, онова, което го превръщаше в нещо повече от Мат. Беше различен, по-силен и изпълнен с непозната магия, но въпреки това Хелън знаеше, че той прави същите онези избори, всичките до един, които би направил преди година. Той още си беше Мат – истински морален компас – и, както обикновено, беше прав.
– Винаги си мразил хулиганите. А предполагам, че сега аз съм най-големият хулиган в квартала, а? – Хелън се усмихна мило. Мат се усмихна заедно с нея. Никой от тях не искаше това да се случва.
– Всички спрете – заповяда Клеър нервно, като се втурна да застане между отделните групи, сякаш можеше да измисли мост между двете. – Лени – може би има начин да върнеш някои от тези сили обратно? Има ли нещо, което можеш да направиш, за да... не знам, просто да си бъдеш отново ти, за да не се налага да обезумяваме?
– Съжалявам, Гиг – отвърна Хелън, знаейки, че наранява най-добрата си приятелка повече от когато и да било преди. – Това съм аз. Винаги съм била.
Очите на Клеър се напълниха със сълзи. Но Хелън знаеше, че независимо колко много обичаше всички хора, застанали от другата страна на въображаемата стена, издигаща се между двете фракции, Клеър щеше да направи каквото смяташе за правилно.
Когато тя зае отново мястото си зад Мат, Хелън не я винеше. Всъщност възхити се на Клеър заради силата и смелостта й, макар че постъпката й адски я жегна.
Искаше й се да може да изкрещи плана си, да каже на приятелите и семейството си защо прави това, но не можеше. Богините на Съдбата може и да не можеха да я чуват, докато беше с Орион, но Зевс със сигурност можеше, и макар че Богините на Съдбата бяха най-големият й враг, Зевс беше този, когото трябваше да намери начин да затвори в тъмница. Докато не направеше това, Хелън не можеше да върне дори частичка от силата си, или знаеше, че няма да е достатъчно силна да се бие с него. И тогава Зевс щеше да намери начин да ги избие всичките.
Подобно на Елена от Троя преди нея, Хелън Хамилтън знаеше, че с радост би играла ролята на „лошия“ и би накарала всички да я мразят, преди да позволи всичките й любими хора да умрат. Спомни си как веднъж Ариадна й каза, че за една Потомка, да нарече дъщеря си Елена е все едно християнка да кръсти детето си Юда. Подобно на всички други Елени преди нея, Хелън Хамилтън беше решила, че да бъде Юда за семейството си си струваше — стига те да оцелееха.
– Съжалявам, Клеър – каза тя, опитвайки се напразно да слее ума си с този на приятелката си и да я накара да разбере, без да казва нищо. – Но няма да се откажа от силите си.
— И това е окончателно — каза Мат, истински натъжен. – Тя никога повече няма да бъде нашата „Лени“, Клеър. Тя направи своя избор – властта пред нас.
Мат наклони глава през рамо и издаде нечовешки цвърчащ звук. Хелън го разпозна. Автомедонт си бе послужил с него, за да даде заповед на войниците си, когато атакува Хелън, Хектор и Клеър в гората пред трасето на едно състезание по бягане.
Мирмидонците реагираха на заповедта на Мат, като се дръпнаха назад и образуваха полукръг от своята страна на „стената“. Един от тях излезе напред и прибра тялото на Фаон, а втора група дойде напред и измете пясъка. Бяха бързи и сръчни като армия от мравки и след броени секунди ново полесражение бе разчистено в границите на импровизираната арена на брега.
В кръга беше внесен жертвен дар. Тиква.
– Какво става? – обърна се Хелън към Орион, докато спомените как готви с баща си, превръщайки тикви в палачинки, пай и ледени близалки, се трупаха в ума й.
– Това е един от нейните символи. Силата на Хеката покрива множество различни неща – прошепна Орион в отговор на недовършения й въпрос. – Порталите, кръстопътищата, границите, размените и сделките са важните от тях, което е причината тя да изпълнява ролята на съдия при двубоите – които са си един вид сделка, ако се замислиш. Но тя е също и богинята-магьосница. Нещо, свързано с Макбет и продаването на душата. Тиквата е един от нейните символи, защото тя е първата магьосница.