Жената отдясно на нея нямаше уродства. Беше красива, невероятно красива. Ив Карлайл й завиждаше за косата.
Брегът се плъзгаше покрай тях — тръстики, върби, дъбове, високи треви. А от време на време и покрити с мъх устои на мостове. Тук-там от листака се подаваха руини. Цели фасади на къщи, покрити с пълзящи растения, или странни каменни подпори, покрити с мъх, имел и разкривени брези. Оголени от бетона, който някога ги е спойвал, сега се протягаха към мъгливото небе, сякаш го обвиняваха.
През гърба на Ив мина пронизваща болка. Спомни си, че жената до нея я беше ударила в кръста с плоската страна на меча. А друг нападател беше забил дръжката на секирата си в гръдната й кост. Всичко стана толкова набързо. Нападателите се нахвърлиха върху тях от всички страни. Успяха да убият трийсетина главорези. Може би и четирийсет. Но бяха твърде много. Би трябвало да го знае. Предупреждението на капитан Спенсър Дюлит все още звучеше в ушите й. Би трябвало да го знае, по дяволите…
Другите единайсет бяха мъртви. Ив Карлайл го знаеше. Сърцето й се сгърчи в спазъм, когато си помисли за размазаните, пронизани и разсечени тела на членовете на екипажите й. От гората чу експлозията. Ударната вълна предизвика по короните на дърветата шум като от силна буря. Пожела си да беше изгоряла заедно с бойната машина.
Но дори и предпазният й костюм не беше повреден. Случайност ли беше това? Тъкмо тя. Да оцелее тъкмо командирът…
Гората оредяваше. Покрай двата бряга се проточваха насипи от отломки и руини. Реката стана по-широка. Здрави стени замениха обраслия с храсталаци бряг. Гребяха към нещо като пристанищен залив. Отдясно се виждаше голям площад. Имаше халета в добро състояние. А зад тях, може би на разстояние миля и половина, Ив видя вал. Градски стени. Различи покриви, тук-там — по някоя стройна кула или горните етажи на висока сграда. А съвсем на юг откъм вала се издигаше висока сигурно четиристотин фута сграда.
Саловете опряха до шестте масивни кораба, които стояха на котва на брега срещу пристанищните съоръжения. Корабите бяха нагазили дълбоко във водата. Дължината им беше около триста-триста и трийсет фута и бяха направени от насмолено дърво. В средата им се издигаше груба надстройка без прозорци. Отляво и отдясно на нея, монтирани плътно до стената на кораба, се издигаха гребни колела. Стърчаха само до половината над водата. Ив ги наблюдаваше с възхищение. Значи тези мародерстващи хора бяха открили отново не само черния барут, но също и парната машина. Или пък никога не бяха забравяли и двете.
Лодката акостира на брега. Заведоха Ив във военния лагер на северните мъже. Черните чергила на палатките, изглежда, бяха направени от някакъв вид корабно платно. Тя изброи осемдесет палатки. Колко ли човека можеше да пренася този параход с гребни колела? Седемдесет? Осемдесет? Или повече?
Заведоха я до една палатка, която беше в средата на лагера, и я натикаха вътре. Червенокосият седеше на покрито с кожа столче и я измерваше със злобен поглед. Ив веднага разбра, че това е предводителят. Командирът.
Жената застана зад нея. Отдясно и отляво на входа се изправиха по двама мъже. Ив дочуваше много гласове отвън пред палатката.
Червеният посочи гърдите си.
— Хайрик — изръмжа той.
— Командир Ив Карлайл. — Приглушен и чужд прозвуча собственият й глас в шлема. Учудваше се, че все още не са й го отнели.
Червенокосият изрече някаква заповед по посока на входа на палатката. Ив идентифицира някакъв скандинавски диалект, без да разбира езика. В палатката влезе мъж. Носеше със себе си лазерен пистолет. Ив Карлайл позна собственото си оръжие. Червенокосият го посочи и изрева няколко фрази. Ив не го разбра.
— Как функционира? — неочаквано попита жената зад нея. Говореше завален английски. Преводачка, значи. Ив мълчеше. Мъжът на име Хайрик повтори въпроса си и жената преведе още веднъж.
Ив гледаше втренчено оръжието пред носа си. Представи си как отнема оръжието на мъжа, как на малката клавиатура в предната част на реакторната сфера задава личния си код за активиране, как насочва оръжието срещу отвратителния червенокос човек и натиска енергийния клавиш в предпазната скоба на спусъка.
Жената зад нея отиде до мъжа с оръжието. Взе го от ръката му и го постави на коленете на червенокосия. Разговаря тихо с него на езика на северните мъже, сочейки предпазната скоба, клавиатурата и енергийния клавиш. Ив не разбираше какво става. Като че ли жената даваше указания на военачалника как се използва лазерен пистолет.