Водеха Мат към висока три човешки боя палисада, която опасваше високата сграда. Петима от воините, които го бяха надхитрили, бяха облечени точно като предводителя си — грубо, тъмно ленено платно, нагръдна броня и кожен шлем. Трима бяха наметнали арбалети, останалите двама — въоръжени с мечове.
Седмият мъж се различаваше отчетливо от останалите. Възедрото му тяло беше загърнато в черна кожена мантия — тарашка кожа, прецени Мат. Ужасната му брада и коса му придаваха нещо безогледно дръзко. Носеше бойна секира. Мат прецени, че мъжът е от някой странстващ народ.
През тройна стража го помъкнаха нагоре към входа на високото здание, фасадата на сградата беше напълно покрита от пълзящи растения. Мат разчопли паметта си — знаеше точно, че в офицерската академия на НАТО беше слушал нещо за стратегическото значение на Лайпциг. Но въпреки това не се досещаше за някогашната функция на високото здание.
Отвори се огромен двоен портал. Нямаше стъклена врата, както можеше да се очаква при такава сграда, а крила от тежко дърво. На светлината на факлите Мат зърна богатите дърворезби, с които бяха украсени крилата на вратите. Но не успя да различи нищо повече от главата на един бик вакуда.
Една от асансьорните шахти в облицованото изцяло в дърво фоайе беше отворена. Предводителят на групата застана пред нея, пъхна два пръста в устата си и изсвири няколко пъти. Изсвирвания с различна дължина. Нещо като код, реши Мат.
От асансьорната шахта се дочу далечно скърцане. Минутите се нижеха. Никой от мъжете не проронваше и дума. Нещо се блъскаше в стените на шахтата, приближаваше се някакво стържене — и тогава пред слисания поглед на Мат се спусна дървена платформа. В клатушкащото се приспособление се качиха само водачът на групата и облеченият в кожи мъж. Другите петима напуснаха сградата.
Облицовката на платформата беше от изплетени подобно на кошница пръчки. Дебели въжета от нещо като лико бяха закрепени за ръждиви метални куки на четирите ъгъла на платформата и се извиваха около ъгловите рамки на обшивката. Мат се почувства тягостно, когато застана на платформата между двамата воини.
Предводителят изсвири още веднъж и платформата беше изтеглена с някаква система от макари. Мъчително бавно пропълзяваха покрай тях асансьорните врати. Бяха покрити с дебел, възчер оксиден слой. Оставиха зад себе си около петнайсет етажа, когато платформата най-сетне спря.
Чорлавият с кожата изблъска Мат навън. Двама войници го поеха. Присъедини се и трети — огромен мъж, сигурно с цяла глава по-висок от Мат, при това невероятно широк и страшно дебел. Мат беше принуден неволно да си помисли за борците сумо. Носеше тъмнозелени, грубо изтъкани ленени дрехи и тъмнокафява нагръдна броня. Върху плешивата му глава имаше плосък шлем, а украсената с благородни камъни дръжка на дългия му меч стърчеше зад раменете му. Изгледа враждебно Мат.
— Хванахме пленник, майсторе на мечове! — обърна се към него водачът на групата. — Оръжията му. — Посочи подобното на телескоп лъчево оръжие и армейския пистолет на Мат.
— Много добре — каза сумо борецът. — Накарайте го да проговори, все едно как!
Говореха на провлачено, комбинирано от различни европейски езици наречие — но в основата му категорично беше немският. Мат, който владееше много добре този език, разбираше почти всяка дума.
— Не съм този, за когото ме смятате — каза той на немски.
Мъжете се спогледаха объркано.
— Ще види т’ва! — излая Черната кожа и го заблъска към низ от стаи.
И тук стените и вратите бяха с дърворезби. Мат имаше чувството, че се намира в коридорите на замък.
— Корабите им вдигнаха котва — каза гигантът, към когото водачът на групата се обърна с „майсторе на мечове“. — Пресичат реката! Вероятно ще акостират на другия бряг! Очакваме нападение още призори! — Качи се с усилие на платформата. Изсвирване, после Мат чу как дървото изстена и асансьорът заскърца.
Покрай шест стражи го въведоха в просторно помещение. Навсякъде дървени обшивки, останали без стъкла отвори за прозорци, дълга маса, пълна с гърнета, чаши, паници и тежки столове наоколо, двойни полилеи, на стените мечове, копия и арбалети, окачени на железни куки. Свещи осветяваха помещението.
До един от прозорците — млад мъж с къси, руси къдрици, може би седем-осем години по-млад от Мат. Носеше стегнати с шнур гащи от черна дивечова кожа и отгоре една стигаща до бедрата му червена риза. В целия му външен вид имаше нещо аристократично. Достойното му държание, характерните черти на лицето, големият тесен нос, изпъкналото чело, умните, потънали дълбоко в очните ябълки очи — всичко това веднага подсказа на Мат, че пред него стои важен човек.