Последните дървета от гората профучаваха покрай купола. Откри се килимът от храсталаци на една обширна равнина. Между тях — единични брези.
— По дяволите! — изфуча Ив Карлайл. — Искат да ни отрежат пътя! Откъде знаят курса ни?!
— Да обърнем ли? — попита навигаторът.
— Ако знаят, че на това място ще излезем от гората, тогава и зад нас има техни хора — подхвърли Дюлит. Обърна се и погледна въпросително командира.
— Да се приготвим за реещ полет! — Карлайл взе бордния микрофон. — Командирът до командния пункт.
— Командният пункт слуша.
— Събудете и другите двама и изкарайте оръдейната кула. Трябва да очакваме съприкосновение с врага.
— Разбрано!
— Приберете веригите, създайте магнитно поле, разгънете крилата за планиране — каза капитан Спенсър Дюлит.
— Курс?
— Насочете се към реката на запад! — Карлайл се свърза по радиото с втората машина. — Командирът до Арк 2, обади се!
— Арк 2 слуша. Арк 1, обади се.
— Подозрителни източници на топлина на двеста и трийсет метра от нас! Вероятно северните мъже. Пълна бойна готовност веднага щом напуснете гората!
— Разбрано!
— Оръдейната система готова! — докладваха от командния пункт.
— Разбрано — каза командирът. — Ще открием огън само ако бъдем нападнати.
— Моето уважение към хуманизма ви, командир Карлайл. — Дюлит повдигна неодобрително вежди. — Но тези варвари все още не са доказали, че заслужават чак толкова да се съобразяваме с тях.
— Не трябва да пропускаме нищо, което гарантира успеха на експедицията — съгласи се с него навигаторът. — Недалеч оттук една малка комуна очаква нашата помощ.
— Аз съм командирът! — тясното женско лице на Карлайл прие суров вид. — И казвам: Ще отвърнем на огъня само ако бъдем нападнати.
През машината премина лек тласък. Возилото леко се издигна. Покритият с храсти ландшафт остана под тях. Вече се виждаха върховете на първите дървета. В широк ляв вираж Дюлит насочи машината на запад. Карлайл видя зеления връх на Арк 2 да изскача от гората. Веригите разораваха храсти и ниски дървета. От звеното зад заострената носова част се подаваше плоска кула. Десетина телескопични тръби, не по-дълги от метър и по-тънки от човешки пръст, стърчаха от повърхността й.
— Арк 1 до Арк 2, обади се! — Гласът на капитана във втората машина звучеше напрегнато.
— Слушам! — Карлайл наостри слух.
— Метални обекти, разположени на почти шестстотин метра по цялата окрайнина на гората!
— Тръгвайте! — извика Карлайл. С присвити очи проследи панорамния дисплей. — Лазер! Проучете! Увеличете! — Извика високо заповедите си към навигатора. И тогава видя обектите бяха скрити на съвсем еднакво разстояние един от друг. Оръдията на северните мъже!
— О, Боже! — изръмжа внезапно Дюлит. Посочи надолу. Ив Карлайл притисна ръце към купола и впери поглед към храсталаците. Командното звено на Арк 2 беше изчезнало в някаква вдлъбнатина. Звеното с оръдейната система висеше косо над ямата. Наблюдателната кула се беше забила в отвесната стена на земната пукнатина. — Капан…! — Капитанът се обърна към Карлайл. — Попаднахме в капан!
— Гледайте си уредите, капитане! — призова го Карлайл към ред.
Почти в същия миг прозвучаха три-четири детонации в окрайнините на гората. Гюллета паднаха в храстите на около сто метра от авариралата бойна машина. Обстрелваха я от две страни.
— Арк 2 до Арк 1! Вече не можем да изкараме веригите навън!
— Магнитното поле?! — гласът на Карлайл потрепера.
— Нестабилно! А въздушните възглавници могат да се активират само при двете задни звена! Това е прекалено малко, за да може машината да…!
— Опитайте със спирачните дюзи на носа! — В храсталаците отново паднаха снаряди. Този път шест експлозии и само на четирийсет до шейсет метра от Арк 2. — Елиминирайте обектите в окрайнината на гората! — изкрещя командирът по бордната радиостанция.
Капитанът насочи машината към храсталаците, за да подобри позицията за стрелба.
— Огън!
Окрайнината на гората сякаш изведнъж експлодира на шест-седем места. Между дърветата се издуха огнени кълба, над върховете им се издигнаха гъби от дим. Огнените кълба се пръснаха. На местата, където лазерът беше улучил, гората беше обхваната от огнени пламъци.
Карлайл наблюдаваше със затаен дъх втората машина, фонтан от земя, огън и дим изригна от ямата. Заклинилите се едно в друго звена на машината се изправиха и отново се стовариха в храстите. Пилотът се опитваше с помощта на спирачните дюзи да я измъкне от земната пукнатина.
— Погледнете това, командире! — простена капитанът.
Ръцете на Карлайл се впиха в облегалката на пилота. Надвесена над рамото му, се взираше през наблюдателния купол. В плътно ешелонираните линии на нападателите през храсталаците тичаха облечени в кафяво фигури. Носеха секири, копия и мечове. Катереха се все по-нагоре по ръба на наклонената част от терасата. Някои теглеха след себе си оръдия.