Едрият шишко командваше тази част от палисадата. Междувременно Мат научи и името му: Хеенрих. Крещеше заповеди, клатушкаше своите почти сто и петдесет килограма по тясното мостче зад заострените върхове на дървените стволове и окуражаваше бойците си. Защитаваха града със себеотрицанието на отчаяните. Но Мат бързо разбра, че северните мъже ги превъзхождат.
Прецени, че в района са се събрали повече от двеста нападатели. А все по-нови вълни от тях се носеха срещу палисадата. Външния каменен вал го овладяха още при първата атака.
На две места гюллетата бяха взривили големи отверстия във вала. Там дървените стволове бяха разпръснати надлъж и нашир. Мат видя ниския и широк мъжага на име Валдер с около двайсет мъже да отбранява мястото на единия от пробивите. Половината от тях бяха облечени в кожи — членове на ордата, която беше намерила убежище в града. До Валдер въртеше огромната си секира вождът на ордата.
При втория пробив в палисадата, непосредствено до Мат трийсетина защитници се изправиха срещу атакуващите пълчища на северните мъже. Безстрашни пред лицето на смъртта, се нахвърлиха върху тях и започнаха да ги секат. Наоколо дървото гореше. Високо младо момче с дълги, черни като катран коси беше в най-предната редица и с дълъг меч сипеше удари около себе си. Крещеше от ярост и се опитваше да вдъхне смелост на хората си. Но Мат видя как непрекъснато ги изтласкват назад.
— При южната порта гори! — изръмжа Хеенрих. — Пробив в палисадата! Северни мъже в града! — Мат знаеше, че самият крал и Говорещият с боговете организират отбраната на града. Със сто човека. Сто и петдесет бойци се биеха тук на западната палисада.
На дължина може би около сто метра десет северни мъже се изкачиха на палисадата. Увлякоха защитниците в единоборство, което даде време на другите двайсет-трийсет нападатели да овладеят с щурм билото на палисадата. Мечовете им се кръстосаха, заизскачаха искри. От всички страни се носеше гръмовният звън от сблъсъка на метал в метал.
Мат стовари секирата във врата на северняка, който тъкмо се прехвърли през палисадта. Мъжът полетя обратно в бездната.
Мат преряза въжето. Пред него се изпречи безнос боец. Мат се отдръпна настрани, мечът на нападателя се забоде в дървото, Мат заби секирата в гърдите му. Мъжът загуби равновесие и се стовари надолу.
Хеенрих се биеше с двама северни мъже на петнайсет крачки от Матю. Откъм гърба му през дървения вал се промъкна трети нападател. Веднага насочи меча си към гиганта. На Мат не му остана друг избор. За пръв път в боя извади пистолета си и застреля кафявия воин. Трясъкът на изстрела обърка за секунди нападателите. Майсторът на мечове успя да обезвреди двамата си противници.
— Благодаря, чужденецо! — изръмжа той. Зад Мат, в горящия пробив на палисадата се надигна голям крясък. Мат се стресна. Почти половината защитници лежаха безжизнени долу. Макар че северняците се бяха оттеглили. От дрехите на някои от убитите излизаха пламъци. Младият боец с черните плитки се огледа. В лицето му се четеше ужас.
Ослепителен лъч внезапно прониза тялото му. Той вдигна високо ръце и падна възнак върху телата на бойните си другари. Десетте оцелели воини побягнаха панически. Ужасният лъч изсъска отново и простря едного от тях.
Северните мъже бяха успели да активират един от лазерните пистолети! Между две греди Мат заоглежда надолу към фронта на нападателите. Един от воините държеше лазерния пистолет и се целеше в пробива на палисадата. До него стоеше едрият Червенокоско. Как ли го нарече чернокосата жена? Хайрик. Точно така.
Мат вдигна оръжието, прицели се и натисна спусъка. Нападателят с лазерния пистолет отхвръкна назад. „Остават само още пет патрона!“
Червенокосият се наведе към оръжието и се метна с него зад едно от подвижните дървени укрития, преди Мат да успее да вземе мерки. Оттам изстреля към него един лъч.
От дървото до Матю Дракс лумнаха пламъци. Той се хвърли по корем върху дървеното мостче и продължи да пълзи нататък. Между две греди се прицели в защитната дъсчена стена и отново отпусна оръжието. Беше невъзможно да улучи от такова разстояние без ясно видима цел.
От другата страна на подвижния щит лазерният лъч изсъска към палисадата. Тя светкавично избухна в пламъци.
— Няма смисъл! — изръмжа Мат. Силно зачервеното лице на Хеенрих блестеше от пот. Погледна Мат с широко отворени очи. Сред мъжете му настъпи обърканост. Лъчевото оръжие оставяше трайно впечатление у тях. — Оръжието е твърде мощно! Ще ни прегазят! — изкрещя Мат. — По-добре е да се оттеглим!