Выбрать главу

Отбеляза как майсторът на мечове изпрати вестоносец до южната порта, за да информира краля. Мат видя под себе си как северните мъже нахълтваха през пробива на палисадата.

Битката беше загубена. Мат слезе от палисадата и се оттегли в града.

Пред него се простираше голям площад. Хората панически влизаха през портата на някаква издължена сграда.

— Ще удържим Старото кметство! — чуваше гласа на майстора на палисадите. Следван от Пиероо и четирийсетина войници, Валдер тичаше през площада към сградата.

Масивната фигура на Хеенрих се показа до тях.

— Насам! — изрева той. Заедно с четирима от ордата и седем бойци от града Мат го последва през пазарния площад. Недалеч зад тях се понесе бойният рев на северните мъже.

Покрай тясната страна на дългата сграда майсторът на мечове ги преведе до широка улица. Мат се удивляваше как този мъж толкова бързо движеше пълното си тяло.

Стигнаха до един пасаж и влетяха вътре. Веднага в началото му надолу водеше стълбище към някаква врата. Над изхода беше опъната дебела верига. Хеенрих я отмести настрани и се заклатушка надолу по изтритите стъпала. Мат и другите се заблъскаха след него. През вратата влязоха в малко помещение.

Запалиха факли. Мат видя две дървени колела, големи колкото гуми на камион. Отстрани върху тях бяха закрепени по четири вретеновидни, дълги колкото човешка ръка дървени дръжки. Колелата бяха свързани с черен метален валяк, от който стърчаха малки пъпки. От него към тавана се издигаше верига и там изчезваше в някаква дупка.

Четирима от воините на Хеенрих уловиха дръжките на колелата, по двама от всяка страна. Натиснаха ги надолу, валякът се задвижи. Със скърцане веригата се изтегляше от тавана и с дрънчене се навиваше около валяка. Същевременно Мат дочу някакъв стържещ шум отвън. Огромна каменна плоча се плъзна над правоъгълния отвор на входа към стълбищната площадка.

Всички се заловиха за работа. И накрая каменната плоча се намести с грохот в рамката си. Достъпът до стълбището беше прекъснат.

Мъжете пъхтяха и кашляха. Изтощени се свлякоха на пода, докато страхът и напрежението постепенно изчезнаха от лицата им.

Мат взе една факла от стената. Подтикван от любопитство, напусна фоайето и влезе в широка, сводеста изба. Дебелият Хеенрих го последва.

— Нашата Изба на Ауербах — изграчи той.

Мат мина под арката и освети избата. Видя наковални, ковашки чукове, стелажи с прътове чугун, корита с мечове и остриета за секири. В две ковашки огнища все още тлееше огън. Дърва бяха натрупани до тавана. Обърна се към майстора на мечове.

— А какво ще правим сега? — попита той.

Дебелият повдигна безпомощно рамене.

— Вудан знае…

Южната палисада беше разрушена по протежение на двайсет крачки. Двойно по-дълъг сектор беше в пламъци. Бариерата не успя да издържи и четири часа на оръдейния обстрел на северните мъже. Мауриц видя едрата фигура на Лодар при мястото на пробива. Сипеше на всички страни удари с меча си. Разпалвани от несломимия кураж на краля си, около трийсетина воини отляво и отдясно на него се сражаваха с налитащите северни мъже.

Вече бяха проникнали в града, но Лодар и бойците му успяха да ги отблъснат.

Самият Мауриц стоеше на палисадата. С копие пронизваше нападателите, които се опитваха да се покатерят на вала. Говорещият с боговете отдавна знаеше, че основната вълна на атаката на северните мъже се стоварва върху западната палисада при Старото кметство. Тук пред южната порта преброи сто и трийсет до сто и петдесет северни мъже. Значи на западната страна на града трябва да са двеста и петдесет или повече.

Някой отдолу извика името му. Мауриц се обърна. Млад боец махаше с две ръце. Пратеник на Хеенрих. Мауриц слезе от укреплението.

— Пробиха палисадата — задъхваше се пратеникът. Мъчеше се да си поеме дъх. — Имат оръжие, което мята мълнии…

Мауриц присви очи. Очакваше лоши новини. Но тази беше толкова лоша, че за момент дъхът му секна.

— Валдер и Пиероо се оттеглиха с четирийсет и пет бойци в Старото кметство! — продължи пратеникът. — Около четирийсет граждани са при тях! Хеенрих е избягал с малък отряд в Избата на Ауербах!

— Колко са падналите? — Гласът на Мауриц прозвуча почти недоловимо. Отдавна вече беше направил сметката наум.

— Седемдесет или осемдесет — каза със задъхване мъжът. Не знам… някои избягаха… северните мъже доубиват всички ранени…

Мауриц си проби път отзад към сражаващите се, които около краля отбраняваха мястото на пробива.

— Западната палисада падна!