„Защо най-сетне не натиснеш спусъка, задник такъв…?“
Цевта се отпусна надолу, воинът се килна настрани. В гърба му стърчеше дълбоко забита стрела от арбалет.
Мат скочи и грабна лазерния пистолет. Насочи го към стрелците с лък, които презареждаха оръжията си. Лъчът мина под тях — някои рухнаха безмълвно, другите избягаха, надавайки крясъци.
Мат се обърна. Видя Хеенрих да лежи неподвижен на земята. Петима северни мъже отчаяно се отбраняваха срещу хората му и пет-шест други бойци. Мат позна Валдер и Пиероо… и Аруула, която нанасяше яростни удари с меча си.
Един стрелец с арбалет коленичи зад оръдията и се прицели в бягащите северни мъже…
Хората се блъскаха в тесния ходник към Бастиона на Мауриц. Лодар и Мауриц стояха отляво и отдясно на малката арковидна порта. Деца плачеха, страх припламваше в очите на жените, мъжете изглеждаха отчаяни и изтощени. Мауриц и Лодар им вдъхваха кураж.
Двама бойци с факли в ръце дотичаха откъм Зъба.
— На реката има огън! — извикаха те.
— Остани при народа си — каза Мауриц на Лодар. Той се затича след двамата бойци нагоре по стълбището. През отломки и пушек се добраха до осмия етаж. От един прозорец на западната страна погледнаха към реката отвъд. Там пожари огряваха нощта. Най-малко два кораба на северните мъже бяха в пламъци.
— Може би го е направила групата на Хеенрих — каза един от бойците. — Промъкнали са се през тайния коридор от Избата на Ауербах.
— Възможно е. — Мауриц поклати глава. — Може би са успели да избягат и други наши хора от Старото кметство.
— По-голямата част от богоборците напуснаха града през западната палисада — обясни боецът. — Ще се опитат да спасят корабите си. На позиция са останали само няколко охранителни групи. Да извършим ли нападение?
— Елате бързо! — извика някакъв глас откъм южното крило на етажа. Мауриц и двамата бойци бързо отидоха на другата страна на сградата. Стените на помещението бяха взривени. През железните колони можеше да се наблюдава нощта. Навсякъде по пода се търкаляха отломки.
Мауриц се приближи до края на помещението. Пред краката му зееше пропаст. Откъм палисадата, където бяха наредени оръдията на северните мъже, чу метален звън на мечове и секири. Някой се сражаваше с нападателите! Със затаен дъх се ослушаха в нощта. Очите на Мауриц се опитваха да пробият мрака. Стори му се, че позна широката фигура на майстора на палисадите. И северни мъже, които се сражаваха срещу северни мъже.
Борбата не продължи дълго. През мястото пред площада около десетина фигури се втурнаха към Зъба. Мъкнеха със себе си едро, тежко тяло. Прозвуча поредица от изсвирвания — сигналът, с който приближените на краля извикваха подемника.
— Пуснете ги да влязат! — чу се гласът на Валдер. Мауриц се поколеба. Ясно видя, че четири от фигурите носеха кафявите дрехи на северните мъже. Сега един от тях си смъкна качулката от главата. Мауриц видя светла, къса коса. Мъжът вдигна високо някакъв предмет — малка сфера с тръба.
— У нас е лазерният пистолет — извика той. Беше чужденецът, който се наричаше Маддракс.
Мауриц се обърна към бойците до него.
— Вдигнете аварийната врата! Пуснете ги вътре!
Малко след това заслиза бързо по стълбището към фоайето на Зъба. От шестия етаж надолу не се натъкваше на никакви развалини. Само на някои места дървената облицовка на тавана беше увиснала. Инак, тук долу оръдейният обстрел не беше нанесъл никакви щети.
Долу във фоайето воините тъкмо спускаха отново аварийната порта. На светлината на маслените светилници Мауриц видя група изпокъсани, мръсни и изтощени бойци. Пиероо почти не можеше да се познае. Над черепа и покритото му със сажди лице имаше само пласт овъглени коси. Неговите ловци не изглеждаха по-добре. Трима от бойците от Лаабзиш всъщност носеха дрехи на враговете. За своя изненада, в групата бойци Мауриц откри и една жена. Беше загърната в кожа, на гърба си носеше някаква странна зелена кутия. Грохнала, тя се подпираше върху дълъг меч. Валдер излезе напред.
— Старото кметство падна! — изхърка той. — Три кораба на противника подпалени!
Мауриц кимна бавно и погледна безжизнената фигура на пода между бойците.
— Заведи ни в твоя бастион — настоя чужденецът на име Маддракс. — Искам още тази нощ да отида до реката.
Мауриц вече не кимаше. Не чуваше почти нищо. Тежко му стана на сърцето, то сякаш гореше. По лицето му се стичаха сълзи. Отиде до групата и коленичи на пода до неподвижния Хеенрих. В невиждащите очи на мъртвия се отразяваше сиянието на факлата…