— Слушайте внимателно, Дракс — изграчи тя. — Всеки, който носи лазерно оръжие, има личен идентификационен код, с който може да активира оръжието. Никой… никой освен него не може да го използва… — Прекъсна, за да се изкашля и да си поеме въздух. — И всеки лазерен пистолет може да се програмира за саморазрушение… В тази сфера — Ив постави потната си ръка върху нея — е монтиран неутронен реактор…
Изведнъж цевите се прибраха една в друга. Сега оръжието изглеждаше като метален боздуган.
— Саморазрушението може да се програмира за време от шейсет секунди до четирийсет минути — прошепна Ив. Потта се стичаше на вадички по пламналото й лице. — Трябва да примамим северните мъже близо до бункера…
— Разбирам — изръмжа Мат. — Ние ще сме защитени в бункера, когато това нещо експлодира горе. — С недоверие оглеждаше сгънатия лазерен пистолет. — А какво по-точно става при саморазрушението?
Лицето на командир Карлайл се разтегли в измъчена усмивка.
— Нещо, което не можете да си представите, Дракс…
Барутен дим се стелеше като мъгла над района на пристанището. Атакуващите редици на северните мъже се оттеглиха.
— Отказват се! — Покритото със сажди лице на Мауриц се разтегна в тържествуваща усмивка. Потупа по рамото набития майстор на палисадите. — Отказват се, Валдер! В името на Вудан! Оттеглят се!
Бойците зад оръдията, арбалетистите и мечоносците се прегръщаха. Мауриц и Валдер погледнаха надолу към пристанищния басейн. Северните мъже се качваха на бегом по подвижните мостчета на двата останали им кораба. Мауриц прецени, че около двеста от тях са оцелели в боевете през изминалите утринни часове. Все още представляваха една боеспособна армия.
Видяха как подвижните мостчета се прибраха на корабите. Високите комини на корабите забълваха облаци дим и скоро след това гигантските гребни колела се задвижиха. Корабите се отделиха от брега и заблъскаха по течението на реката.
— Преследват краля и Маддракс — досети се майсторът на палисадите.
— Бог да ги пази — прошепна Говорещият с боговете.
Плаваха половин час по реката. Машините тракаха под налягането на парата. Гредите се тресяха. Лодар отвори вратата към рулния мостик.
— Езерото! — извика той и посочи към южния бряг. Мат погледна през перилата. Гора и обрасли руини отминаваха покрай тях. Двеста метра надолу по реката се откри горска редица. Сред нея се простираше гладката като огледало водна повърхност на малко езеро. Лодар насочи кораба към брега.
Мат обясни на краля и на хората му, че чудодейното оръжие на бялата жена ще предизвика гигантска светкавица. Светкавица, която за миг ще изтрие северните мъже от лицето на земята. Погледнаха го скептично. Но това беше единствената възможност веднъж завинаги да се отърват от войнствените богоборци, които представляваха постоянна заплаха не само за мнимите „богове“, но и за всеки друг народ.
Мат се спусна в машинното отделение и отвори вентила за парата. Ритъмът на буталата се забави. Малко след това пуснаха котва.
— Кога северните мъже ще бъдат тук? — прошепна Ив Карлайл. Изглеждаше малко по-силна, отколкото преди половин час. Предстоящият удар срещу мъчителите, изглежда, мобилизираше последните резерви от силите й.
— Необходими са им най-малко двайсет минути, за да вдигнат достатъчно налягане на парата и да подкарат машините каза Мат. — Може би сега тъкмо потеглят.
— Тогава ще настроим саморазрушението на оръжието на четирийсет минути. — Сякаш беше от олово, Ив вдигна дясната си ръка и набра кода на клавиатурата. Мат се наведе над нея и погледна дисплея. Появи се цифра — 40:00. Ив натисна клавиша „ентър“. Обратното броене започна. На дисплея се появи 39:59, 39:58, 39:57, 39:56…
— Но за в случай на нужда сигурно има възможност да се спре обратното броене? — осведоми се Мат, който усети неприятно чувство в стомаха си.
— Преди да стигне точно до петте минути — отвърна Ив. След това реакторът навлиза в критична фаза и не може да бъде изключен. — Натисна малък бутон. Дисплеят за обратното броене изскочи и се отдели от оръжието. Под него Мат видя друго поле с цифри. — Тук може да се прекъсне. Комбинацията е 2-0-1-2. Годината на катастрофата… — Тя тикна дисплея в ръката на Мат. — Ето. С него можете да следите за времето.
Мат запомни числата и със смесени чувства погледна малкото апаратче.
— Какъв обсег има експлозията? — попита той.
— Зависи от състоянието на реактора — обясни командир Карлайл. — Между един и три километра в диаметър. Това оръжие е твърде остаряло. Най-много два километра, мисля.