Късметът е резултат от добро планиране. Хофман се беше погрижил доста за последното и започваше да получава малко повече от първото. Гласовите отпечатъци от прихванат разговор по мобилен телефон от Виена показваха глас, който приличаше на един от най-издирваните хора в списъците за наблюдение на Управлението. Имаше бръждене по линията, но внимателният технически преглед показваше, че това е гласът на родения в Сирия функционер от Хама Карим ал Шамс, приел кодовото име „Сюлейман“. Главният плановик изплуваше. Значението на обаждането трудно можеше да се разбере, защото говореха на закодиран език, но Сюлейман споменаваше за мъченичеството на Хюсеин, който бил погубен коварно от завистниците си. Аналитиците на Хофман мислеха, че са разгадали същността на казаното от Сюлейман: станал е жертва на номер.
С помощта на Агенцията за национална сигурност австрийската полиция получи евентуалния радиус, от който беше направено телефонното обаждане. Полицаите заградиха района и претърсиха няколко жилищни сгради. Малко преди изгрев-слънце откриха телефона, но мъжът, който го беше използвал, беше избягал.
Ферис искаше да се върне в Аман, за да прекара новогодишната вечер с Алис, но Хофман го помоли да остане още един ден. Искаше празненство. Проблемът беше, че гуляйджиите, които знаеха тайната, бяха до един, част от Минсмийт Парк. Самият факт, че работеха заедно, беше тайна. Затова Хофман реши да доведе Нова година при тях. Внесе тайно в офиса алкохол и храна. Направи от аналитиците бармани, а за диджей избра един оперативен агент, който винаги беше мечтал да стане хип-хоп певец. Ферис опита да се отпусне от музиката и питието. Дори танцува с една пияна млада жена, която работеше за Азхар и се плъзгаше нагоре-надолу по тялото му, сякаш беше пилон в стриптийзбар.
Но в действителност Ферис не беше там. Чувстваше се безполезен сега, когато операцията беше приключила. Каквото и да станеше вече, Ферис не можеше да го контролира, не можеше дори да го види. Единственото, което запълваше тази празнина, беше мисълта за Алис. Понякога се беше чудил, през годините, които беше прекарал с Гретхен, какво е да си влюбен. Сега знаеше. Хрумна му, че в новогодишната нощ трябва да вземе решение. Потърси Хофман, искаше да му каже нещо, но той беше изчезнал.
Ферис беше говорил с Алис по-рано през деня, докато тя се приготвяше да върви да празнува във „Фор Сизънс“ заедно с няколко йордански приятели. Не се беше опитала да го накара да се почувства виновен, че не е там. Беше преминала отвъд това, в мълчанието. Ферис й звъня на мобилния в полунощ аманско време, но тя не вдигна и той се натъжи, че не може да каже името й с настъпването на новата година и да я целуне поне по телефона. Остави съобщение; мобилният му не работеше в Централата, така че не знаеше дали тя се е опитала да му се обади след това.
Ферис остави новогодишните купонджии, влезе в един празен офис и набра номера на Алис. Дори и през затворената врата се чуваше думкането на усилвателите. Алис вдигна на третото позвъняване. Говореше сънено, дори малко завалено, сякаш беше взела приспивателно.
— Има нещо, което трябва да ти кажа — започна Ферис. — Взех новогодишно решение.
— Какво? — отвърна тя. Ясно беше, че не се е събудила напълно.
— Готов съм.
— Какво?
— Готов съм да бъдем заедно. Останалото няма значение.
— Всичко има значение. Кога се прибираш? — Гласът й беше далечен и някак почти безчувствен.
— Утре — отвърна Ферис. — Ще тръгна на първи и ще пристигна късно на втори. Ще ти приготвя вечеря. Ще те любя. Ще ти дам каквото искаше.
— Това е хубаво. — Вече беше будна. — Какво имаш предвид?
— Ще ти кажа истината. Няма да живея повече в лъжи. Вече няма нужда. Всичко свърши.
— Не знам за какво говориш, но звучи мило.
— Няма проблем — отвърна Ферис. — Аз знам за какво говоря.