— Хофман иска да говори с теб. Обадих му се веднага, след като се чух с теб. Иска да му се обадиш колкото е възможно по-скоро, по защитената линия.
Ферис поклати глава.
— Не още. Трябва да помисля.
— Както искаш. Ще побеснее. — Заместникът сложи ръка на рамото на Ферис. Понечи да каже още нещо, но спря. Ферис беше прав. Имаше прекалено много неща, които не знаеше.
Хани Салаам пристигна няколко минути по-късно с технически екип от СОР. Те оградиха местопрестъплението, сложиха си найлонови ръкавици и се хванаха на работа. По радиостанциите полетяха обаждания за допълнителна помощ. От това, което Ферис можеше да чуе, вече организираха блокади по пътищата и пропускателните пунктове, за да спрат колата, която евентуално отвличаше Алис. През прозореца Ферис видя мъже в тъмносини униформи от йорданските специални служби.
Хани дойде при Ферис, който беше в дъното на салона, усамотил се сред огледала и палисандър. Целуна младия американец по двете бузи. Ферис видя загрижеността, изписана на лицето му, и за пръв път си позволи да се отпусне малко. Очите му се напълниха със сълзи и той положи глава на рамото на Хани, така както би направил на рамото на баща си, а Хани го потупа леко по гърба, така както се прави с дете.
— Всичко ще е наред — повтори той няколко пъти.
Ферис мълча дълго, със затворени очи, опитваше се да измисли какво да прави. Когато отново ги отвори, накара Хани да отиде с него в спалнята, където можеха да поговорят. Неговият заместник и агентът от ФБР понечиха да ги последват, но Ферис ги отпрати с ръка. Затвори вратата и се дръпна в дъното на стаята. Посегна към телефона на нощното шкафче и вдигна слушалката, после издърпа кабела от стената. Никой не трябваше да чуе това, което щеше да каже. Седна на леглото и махна на Хани да седне до него.
— Нуждая се от помощ — каза Ферис с леко разтреперан глас. — Ще ми помогнеш ли? Трябва да го знам, преди да говоря.
Йорданецът кимна. Беше облечен по обичайния си елегантен начин, но държането му беше сериозно.
— Мисля, че знам какво се е случило — рече Ферис. — Уплашен съм.
— Кажи ми. Можем да я открием, ако ни помогнеш.
— Мисля, че са я отвлекли от Ал Кайда.
Хани недоверчиво поклати глава.
— Защо? Тя е социален работник, твоя приятелка. Работи с палестински деца. Нали така? За какво им е притрябвала?
Ферис навлизаше в забранена територия. Трябваше първо да се обади на Хофман и да съставят плана за действие. Но когато се сети за правилата и изискванията на ЦРУ, Ферис сам се отврати от себе си. Именно с този начин на мислене бяха поставили в опасност живота на Алис. Трябваше да говори с Хани сега и да го накара да мобилизира всички сили, преди да е станало прекалено късно.
— Чуй ме и моля те, опитай се да забравиш частите, които не помагат на Алис. Моля те, бъди ми приятел. Можеш ли да го направиш?
— Разбира се, скъпи мой. Винаги съм бил твой приятел. Дори и когато ти не си бил мой приятел.
— Добре. Причината, поради която Алис е била отвлечена, е, че познава човек, с когото ние работим. Йорданският архитект, за когото говорихме — Омар Садики.
Очите на Хани се разшириха.
— Тя го познава? Садики, който е заподозрян за атентата в Инджирлик? Но как така вие работите с него? Как е възможно, скъпи мой? Да не искаш да ми кажеш, че е ваш агент?
— Не питай. Не сега. Сигурен съм обаче, че изчезването на Садики на първи не е било бягство. Мрежата на Ал Кайда го е отвлякла, за да разбере какво знае. Ще изцедят от него всички връзки, които има със Съединените щати. Няма да видят ръката ни — скрита е прекалено добре. Но ще открият, че е бил приятел с Алис Мелвил. Срещали са се често заради благотворителни прояви.
— О, боже — прекъсна го рязко Хани. — Съжалявам. — Това беше най-лошото, което можеше да каже, защото то потвърди предчувствието на Ферис за страшната опасност, надвиснала над Алис. Йорданецът замълча за миг, после попита: — За теб ли работи тази Алис? Под неофициално прикритие ли е?
— Господи, не! Тя мрази ЦРУ. Работи за неправителствена организация, която се опитва да помага на хората. Това не е прикритие. Истина е. Точно такава е, каквато изглежда.
— Но някой може да си помисли, че работи за ЦРУ?
Ферис погледна Хани.
— Да.
— Могат да си го помислят, защото познава този Садики. И защото познава теб.