— Западен Ирак, близо до сирийската граница — отвърна шефът на базата. — Смятаме, че в колата има обект. — Стояха и наблюдаваха колата може би десетина минути, после картината почерня. Шефът на базата поговори с един от техниците и после каза на Ферис: — Суха дупка. — Което означаваше, че обектът, колкото и ценен да е, в крайна сметка не се намира в колата. В този момент Ферис започна да разбира проблема.
Шефът на базата беше повикан на видеоконферентен разговор с Лангли и остави Ферис да седи в оперативния център. В помещението се чуваше тихо жужене, беше пълно с хора, които се взираха в плоски монитори и вършеха обичайната си работа — планираха, следяха и оценяваха. Дежурният офицер, който седеше близо до Ферис, наблюдаваше пет-шест чат групи, които подаваха последните сурови сведения от всички птички и буболечки по света. Приглушеното жужене от разузнавателната работа беше прекъснато от внезапно предупредително бръмчене и всички погледи се насочиха към афганистанския екран.
— Проверете ПАКМАН — обади се сержантът от военновъздушните сили на съседното бюро. Този следобед ПАКМАН кръжеше над Вазиристан в Североизточен Пакистан и търсеше един от неуловимите водачи на Ал Кайда. Телеуправляемият самолет беше почти неподвижен, увиснал над една пещера в необятните планини — чакаше жертвата да се появи, кръжеше, търсеше, мързеливо се въртеше над скалистите възвишения и заснежените върхове.
— Мисля, че нещо се движи в пещерата! — каза един от наблюдаващите офицери. Никой друг не обели дума в голямото тъмно помещение.
Хората, които контролираха ПАКМАН, се намираха в Лангли, в сграда на паркинга. Наблюдаваха сензорите, чакаха да изстрелят ракета „Хелфайър“, ако видят висок слаб мъж в сенките на пещерата. Ферис забеляза раздвижване, нещо се появи на светлото и Ферис си помисли: „Готово“.
Но се оказа як, беше излязъл от мрака на пещерата на слънце. Помещението се изпълни с въздишки. ПАКМАН отново ги беше отвел до тайното леговище на прилепи, паразити и животински изпражнения. Но Ферис продължи да гледа как ПАКМАН се движи към нови координати и как камерата улавя бавното изчезване на Хиндукуш, проломите, стръмните скали и бушуващите реки. Беше хипнотизиран от образите, които иначе можеха да се видят само от ястреб или орел. В това се състоеше гениалността на американското разузнаване — че можеше да пуска механичните си хищни птици над най-негостоприемните райони в света. Лудостта беше, че през по-голямата част не се знаеше какво трябва да търсят там, долу. Птица с отлично зрение, но без акъл.
Да храниш машината. Сега Ферис разбираше за какво говореше Хофман, когато му възлагаше задачата: вкарай истинско разузнаване, за да знаят техниците къде да изпратят бръмчилото; за да знаят кой е в колата, която криволичи покрай сирийската граница; кой раздрънкан автобус вози последната група муджахидини от летището в Дамаск до тайната квартира в предградията на Багдад; кой разбит камион принадлежи на оперативния плановик. Ако Ферис можеше да събере тази информация, тогава предаторът можеше да наблюдава всяка спирка на мишената, всеки съучастник, който й помага по магистралата, всяко място, на което спира, за да яде, спи или сере. Но някой трябваше да храни машината.
— Ти си идеален за тази работа — беше казал Хофман и беше прав. Ферис говореше арабски четвърто ниво; имаше тъмна коса и матова кожа, която му позволяваше да минава за арабин с неговите роби и кафии13, и имаше онзи първичен глад, който си мислеше, че може да утоли с поемането на рискове.
Ферис прекара една седмица с оперативния шеф в Багдад, за да навлезе в работата. Джак беше едър ирландец, но когато боядисаше червената си коса и мустаците и сложеше широка галабия14, можеше да мине за сунитски шейх. Разведе Ферис из скришните местенца на Управлението в Зелената зона: показа му гаража, където пребоядисваха коли през нощта; стотиците фалшиви табели с номера; задните входове, които Управлението използваше, за да измъква агентите си от Зоната и да ги пуска в истинския живот; десетината очукани коли, паркирани от едната страна на Червената зона, коя от коя по-раздрънкани; местоположението на тайните квартири в Централен Ирак, където щеше да действа Ферис. Пиеха и се шегуваха, за да прогонят страха.