— Да. — Гласът на Ферис едва се чуваше, заглушен от горчивината на съжалението.
— И сега трябва бързо да я откриеш. Преди да използват някакви необичайни методи, за да получат информация от нея.
Ферис беше потресен от словосъчетанието „необичайни методи“. Пресегна се и хвана ръката на йорданеца.
— Моля те, Хани. Моля те, помогни ми. Не мога да я измъкна без твоя помощ.
— И това не е някакъв номер? — Въпросът беше жесток, но с оглед на случилото се преди няколко месеца, съвсем основателен. Хани все още беше ядосан донякъде. Ферис седеше на леглото, стиснал отново главата си с ръце, въплъщение на безсилието и угризението.
— Прости ми, Роджър. Съжалявам, че го казах. — Хани го прегърна през раменете. — Разбира се, че ще ти помогна. Имаме няколко дълбоки свръзки в мрежата на Ал Кайда, с които можем бързо да установим контакт. Използваме ги само по спешност, но това е спешен случай. Могат да ми кажат дали е била отвлечена. Сигурен съм в това. Дали ще знаят къде е, не мога да кажа. Но сега ми позволи да си вървя и да поговоря с моите хора, и да започна да действам. — Дръпна Ферис да се изправи. — Хайде. Стани. Господ те изпитва. Силата е у него, а ти си негов роб. Абд Аллах. Божият роб. Така казваме ние. Не можеш да избягаш от съдбата си. Трябва само да имаш упование и вяра. Ела сега с мен и говори с екипа ми. Ще започнем веднага. Трябва да си силен. Ако хората видят, че си слаб, само още повече ще се изплашат.
Ферис стана от леглото, отиде до банята и си изми лицето, после се върна при групата, която се беше събрала в салона.
31.
Аман/Вашингтон
През нощта пясъчната буря се усили и стана страшна. Горещият вятър, духащ от Саудитска Арабия и Синай, вдигаше пясъка на Арабската пустиня и го превръщаше в огромен облак, който се простираше на стотици километри. Движението в Аман едвам пъплеше. Колите се движеха с включени аварийни светлини, но дори и така човек трудно можеше да ги различи, докато не се блъсне в тях — или не го блъснат. Настанаха задръствания по главните улици и кръговите движения и призрачната флотилия от неподвижни автомобили приличаше на товарни кораби, пуснали котва в гъста мъгла. Малкото пешеходци по улиците бяха увили главите си в карирани кафии и се бяха привели под напора на вятъра; единственото, което се виждаше от лицата им, бяха очите в тесния процеп на шаловете. Нищо не можеше да лети, нищо не можеше да помръдне. Време тъкмо за похитители, песъчлив червеникавокафяв свят, в който можеш да скриеш почти всичко.
Ферис прекара по-голямата част от нощта в посолството, в очакване на информация. Обади се на Хофман по защитения телефон вечерта, когато най-накрая си тръгна от апартамента на Алис. Отначало Хофман беше ядосан заради забавянето, но когато разбра колко разстроен е Ферис, омекна. Не понечи да се извини. Каза, че Управлението е мобилизирало всички сили, за да открие местонахождението на Алис Мелвил. Номерът бил да продължат търсенето по начин, който да не затвърди у похитителите убеждението, че тя е, както се изрази Хофман, „човек, представляващ интерес“.
— Ще я открием — рече той. Опитваше се да говори обнадеждаващо, но поради някаква причина думите му накараха Ферис да потъне в още по-дълбоко отчаяние. Хофман му каза да легне да поспи. Ферис отвърна, че щял да го направи, но знаеше, че ако легне на дивана в кабинета си, пред очите му ще е единствено Алис: овързана и със запушена уста в багажника на някоя кола или в някое влажно мазе. Или още по-лошо, щеше да си представя как я разпитват — как извиват ръката й и как накрая тя се счупва.
— Трябваше да ми кажеш за Алис, приятелю — въздъхна Хофман. — Че е познавала Садики, имам предвид. Можехме да се погрижим за нея.
Ферис не отговори. Знаеше, че това е лъжа. Хофман не би направил нищо. Просто сега се покриваше, и то пред свършен факт. Гласът на Ферис трепереше; трудно му бе да се овладее.
— Чуй ме сега — продължи Хофман. — Най-важното в момента е да оставиш нещата да следват нормалния си ход. Посолството трябва да обяви, че твоята Алис е била отвлечена. Някой трябва да се обади на организацията, за която работи, еди-какво си за Близкия изток, и да ги накара да подадат сигнал. И този някой не бива да си ти, за бога! Накарай някой от посолството да го направи. Да се свърже с йорданските вестници и да направи изявление във връзка с Алис. Нейният шеф в онзи център трябва да се обади на арабските вестници и на Ал Джазира и Ал Арабия и да им каже, че е отвлечена жена, която е посветила цялото си време да помага на арабите. Това ще помогне за освобождаването й, нали така? Истината. ЦРУ няма нищо общо с нея. Говорих с Държавния департамент и посланикът ще се свърже с видни палестинци, за да види дали може да задейства лични връзки. Ще каже, че няма да платим, за да я освободят, макар че ще платим. Всички го знаят. Така че стой спокойно.