Сюлейман влезе, последван от египтянина и мъжа с черната маска. Седна на стола срещу Ферис, а останалите застанаха от двете му страни. Сюлейман си беше сложил ръкавици, за да може да хване по-добре чука и да предпази гладките си ръце от кръвта.
— Не сме толкова добри в това — рече Сюлейман и вдигна чука с облечената в ръкавица ръка. — Нямаме толкова затворници, с които да се упражняваме, но се учим от вас. Вие сте нашите учители. Защо вие, американците, не виждате, когато ни изтезавате, че някой ден ще изтезаваме по същия начин вас? Сигурно сте много глупави, за да не си давате сметка, че когато нарушите правилата на войната, най-много ще страдате вие. Вероятно ви липсва въображение. Мисля, че е това. Не можете да си представите, че може да ви се случи на вас, затова не се замисляте, когато го причинявате на другите.
Вдигна високо железния чук и после го стовари с все сила върху шперплата, на косъм от дясната ръка на Ферис. Ферис извика, макар че чукът не го удари. Мъжете от двете му страни се разсмяха, за разлика от Сюлейман.
— Суха тренировка — рече той. — Ето това ще направим. Имаш десет пръста. Ще ти задам десет въпроса, после още десет, после още десет. Всеки път, когато не ми кажеш истината, ще ти чупя по един пръст. Когато свършим с пръстите на ръцете, ще минем на краката, очите, езика и зъбите ти. Когато чукът се счупи от прекалено много удряне, ще вземем нов.
— А ако кажа истината? — попита Ферис.
— Но ти си лъжец — изсумтя Сюлейман. Вдигна чука, задържа го във въздуха за миг и после го стовари със страшна сила върху кутрето на дясната ръка на Ферис. Улучи средната фаланга и размаза костите и кожата върху шперплата. Болката беше толкова силна, че Ферис се опита да изтръгне ръцете си от жиците. Но единствено викът му се изтръгна от него.
— Прекалено силно — отвърна Сюлейман. — Някой ще чуе. — Извърна се и погледна към египтянина. Той отиде до прозореца и дръпна дебелите пердета. — Кой намери тази квартира? Наоколо живеят хора. Виждам ги от прозореца. Това е лошо място. Преди следващия пръст трябва да му запушите устата, за да не чуят съседите.
Египтянинът кимна.
Ферис все още стенеше. Погледна палачинката от плът, в която се беше превърнал пръстът му. Двете му ръце скоро щяха да бъдат унищожени, никога повече нямаше да могат да хванат нещо, да погалят нещо, да почувстват нещо.
— Млъкни, моля те — рече Сюлейман. Стоновете на Ферис преминаха в пъшкане. — Благодаря. Мисля, че е време да започваме. Аз задавам въпрос, ти отговаряш на въпроса. На всяка лъжа викам приятеля си господин Чук. Ясно ли е?
Ферис изхриптя в знак на съгласие.
— Добре. Първи въпрос. Кой беше агентът на ЦРУ Хари Мийкър? Защо носеше тези документи?
— Той не съществуваше — отвърна Ферис. Докато говореше, Сюлейман започна да вдига чука и Ферис изкрещя: — Спри! Моля те, спри. Това е истината. Хари Мийкър беше измислен. Труп на мъртвец, който намерихме. Сглобихме го така, че да изглежда сякаш агент от ЦРУ отива на среща при агент от Ал Кайда.
— Но той носеше съобщение до мен, този Хари Мийкър.
— Да, но и то беше фалшиво. За да си помислят хората от Ал Кайда, че работиш за нас.
Свиреп гърлен вик на ярост. Лицето на Сюлейман почервеня и в изблик на гняв той вдигна отново чука и го стовари върху съседния до смазания пръст. Ударът не беше толкова силен — явно го задържа в последния момент, като осъзна, че устата на Ферис още не е запушена. Ферис изкрещя, колкото от болка, толкова и от страх. Този път не спря да крещи.
— Запушете му устата — нареди Сюлейман.
Египтянинът грабна един парцал и го навря в устата на Ферис. Мъжът с черната маска тъкмо се опитваше да го залепи с изолирбанд, когато изведнъж чу шум от другата стая и извъртя рязко глава. И тримата го чуха — и в подземието избухна внезапен автоматичен огън. Ферис успя да си помисли само: „Може би ще умра бързо“.
Случи се за секунда: трясък от счупено стъкло, после експлозия, внезапен силен блясък, който заслепи Ферис, трясък на разбити врати, крясъци на хора и още автоматична стрелба. Помещението се изпълни с пушек и всички започнаха да се задушават и давят. Ферис чу как вътре нахлуха хора. Заслепеният Сюлейман ругаеше и се опитваше да си проправи път към прозореца, но нападателите го повалиха на пода заедно с останалите двама похитители. Стрелбата долу продължи, но след петнайсетина секунди спря. Всички пазачи бяха мъртви. Димът започна да се разсейва и зрението на Ферис постепенно се върна. Видя Сюлейман на пода, завързан и със запушена уста. Мъже с черни униформи го натъпкаха в един голям чувал и го изнесоха през вратата. Други облечени в черно мъже направиха същото с останалите — прибраха ги в чували и ги извлякоха навън.