— Искам да унищожа мрежата на Сюлейман — рече Ферис.
Хани се разсмя. Реши, че Ферис го провокира.
— Не бъди алчен, приятелю. Това е още един американски недостатък. Хванахме Сюлейман. Скоро ще заловим и много от хората му. Не ти ли стига? Какво повече ни трябва?
— Трябва да унищожим идеята му. Заловихме него и част от хората му, но ще се намерят други, които са също толкова хитри и гневни. Имат цял Ирак на разположение, за да набират хора. Не сме свършили още. Докато работех за Хофман, исках да създам отрова, която да унищожи всичко, докоснато от Сюлейман. Да зарази него, идеите му, хората му. Да ги направи радиоактивни за стотици години. Още се нуждаем от това: отровно хапче. И аз мога да бъда отровата.
— За какво говориш, Роджър? Ти си целият в бинтове и нямаш сили. Едвам можеш да ходиш.
— Но мога да мисля. Мога да престана да съм толкова глупав и да се опитам да поумнея. И ти можеш да ми помогнеш, Хани паша. Това те моля в замяна на това, което ти дадох аз. Искам да довърша започнатото.
Хани неловко се размърда в креслото си. Сега вече беше ясно, че Ферис говори сериозно.
— Ами Алис? — попита той.
— Никога няма да ме обича, ако не сложа край на това. Затова трябва да го приключа.
— Добре тогава. Слушам те, скъпи ми Роджър. Стига да не тръгнеш да разваляш вече постигнатото.
— Трябва да ти задам един въпрос: намери ли видеокамера в тайната квартира на Сюлейман в Халеб?
— Да, разбира се. Беше в стаята, където те разпитваха, ако това е правилната дума за това, което ти сториха. Хората ми я прибраха, в случай че ни дотрябва. Мисля, че е в съседната стая.
— Добре. Значи се залавяме отново за работа. Слушай сега, уста Хани. Ти си учителят, а аз — ученикът. Но имам една идея за теб.
И така Хани слушаше, докато Ферис говореше. Как можеше да не го направи? Ферис мислеше на глас, съшиваше план, събираше нишки от Хофман, от Хани, дори и от самия Сюлейман, докато не се получи нещо, което звучеше свързано. Йорданецът беше предпазлив. Той не беше безразсъден комарджия. Знаеше кога да си прибере печалбата и да стане от масата. Но в това казино Ферис още имаше нещо голямо, за което да играе. Хани не се опита да го разубеди. Знаеше, че Ферис ще пробва да изпълни плана си, каквото и да му каже. В този смисъл Ферис държеше нещата в свои ръце. Може и да беше агент на Хани, „обективно казано“, но сега операцията беше негова.
36.
Никозия/Дамаск
Лицето на Сюлейман се виждаше през дебелото стъкло на вратата на килията. Под очите му имаше торбички, изглеждаше потиснат и недоспал. Но дори и в плен в тайния затвор в Кипър, където Хани го беше скрил след нападението, той все още изглеждаше като човек, който се владее. Бяха му взели безукорната плетена шапчица за молитви и изисканата роба, с която беше облечен в Халеб. Сега беше облечен със затворнически дрехи — не с оранжев гащеризон, а с простите сиви памучни дрехи на кипърски затворник. Носеше ги като гневен израз на собствено достойнство. Нямаше лесно да го пречупят. Щеше да се наложи да му смажат костите от бой, преди да го накарат да проговори, и дори и Хани да беше готов да го направи, това щеше да изкорми онази част от него, която всъщност можеше да им разкрие полезни тайни. Хани се беше подготвил да чака — достатъчно дълго, за да открие психологическите лостове, които може да дръпне, за да предизвика желания ефект. Но щеше да е труден случай.
— Нека сам се пречупи — беше му предложил Ферис, докато още бяха в Триполи. В този момент Хани наистина си даде сметка, че Ферис е станал друг човек. Беше разбрал, че не можеш да счупиш камък с друг камък. Че камъкът трябва да се сцепи по пукнатините, които вече има. Намериш ли ги, трябва съвсем леко да натиснеш. В този смисъл Ферис се беше превърнал в човек от Изтока, използваше уменията, които бяха в кръвта му.
Хани и Ферис дойдоха в Кипър от Триполи — взеха хеликоптер още същия следобед, за да не губят повече време. Хофман ги чакаше в Аман и без изобщо да има представа какво става, се наслаждаваше на незаслуженото си признание. Алис чакаше в Ливан. Ферис не искаше да я вижда, докато не стане изцяло неин и напълно свободен от оковите на лъжите си. Бяха само Ферис и Хани. Бяха направили пълен кръг от миризливия апартамент в Берлин. Сега стояха извън килията на набелязаната си жертва — и извън ума й.
Хани заведе Ферис до една празна килия. Американецът беше облечен в мръсните дрехи, с които беше в Хама: грубите панталони, пропитата с пот риза. Имаше червени следи по лицето — настоя хората на Хани да го пребият, уж че е информатор, който не си е свършил работата. Бяха махнали превръзката от пръста му, така че червеното чуканче се виждаше и все още пускаше гной. Ферис каза на Хани, че е готов за разпита. Но в момента нямаше да разпитват Сюлейман. А Роджър Ферис.