— Какво имаш? — попита Ферис.
— Истинска находка, пич. Човек от Ал Кайда от планините близо до Тикрит. Познавам го от дете, преди да замина. Казва се Низар. Искаше да дойде в Америка, но не можа да си уреди документите, работеше в Мухабарат15 на Саддам. След освобождението съвсем превъртя, като много от тикритците, и започна да работи за Заркауи. Поне той така твърди. Дръпнало му се е лайното от страх, пич.
Очите на Ферис светнаха. Пристегна още малко кафията, за да не могат хората от съседните коли да виждат лицето му. Точно това беше чакал през последните три месеца, ако беше истина.
— Как откри този човек, Басам?
— Той ме откри, пич. Страхува се, че ще го убият. Трябвало да извърши самоубийствен атентат, но се уплашил. Знае бая лайна. Иска да му помогнем, нали се сещаш, да го измъкнем оттук.
— Мамка му! — Ферис поклати глава. — Не си му казал, че работиш за Чичо Сам, нали?
— Не, пич. Не съм глупак. Не, дойде при мен само защото съм живял в Щатите. Мисли, че мога да му оправя бакиите. Казах му, че ще видя какво мога да направя. В къщата на чичо ми е, по пътя към Тикрит. Казах му, че още днес ще идем да го видим.
Ферис погледна иракския си хип-хоп агент.
— Голяма работа си ти, Басам. Знаеш ли? Гордея се с теб.
Тръгнаха с потока от коли по Магистрала 1, главния път на север, който вървеше по поречието на Тигър към Тикрит. Конвои с припаси ръмжаха покрай тях и като всички иракчани Басам намаляваше, за да пусне войнствено настроените американци да минат. Това щеше да е най-тъпото, помисли си Ферис, да бъде гръмнат от някой сержант от Небраска, който върти картечницата на някой въоръжен конвой и кара пържоли и кока-кола на частите на север. Басам беше пуснал „Радио Сауа“, американска радиостанция, която смесваше американска и арабска музика и беше единствената истинска успешна пропаганда, постигната от Съединените щати. Тъкмо рапираше заедно с Еминем, когато Ферис го прекъсна:
— Трябва да внимаваме, Басам. Ако този човек е толкова добър, колкото казваш, ще го убият веднага щом открият, че е духнал. Вече трябва да се отнасяш наистина сериозно към процедурите, пич. Чуваш ли ме?
— Да, шефе. Супер съм.
— Не, не си супер. Ще ни убият заради теб, заедно с приятеля ти Низар. Така че внимавай. От довечера трябва да се въртим. Не мога да оставам два пъти на едно и също място тази седмица. Ако версията на твоя човек се потвърди, той е чисто злато. Няма да го затрием от немарливост. Подобни възможности не ни се предоставят много често, така че няма да я прецакам. Чу ли ме? А? Чу ли ме, мамка му?!
— Да, шефе — отвърна Басам все така пичовски. Но Ферис знаеше, че го е разбрал.
Чичото на Басам живееше на един дълъг прашен път близо до Ад Даур, на няколко километра южно от Тикрит. Още се виждаше напоителната система на фермата, но сега полетата бяха пълни с буренаци и захвърлени машини. Ферис каза на Басам да спре зад голямата къща, та колата да не се вижда от пътя. На петдесетина метра от господарската вила, под един евкалипт, се издигаше по-малка къща. Ферис му каза да доведе Низар в нея и да не споменава нито пред чичо си, нито пред никого, че е тук. Басам му намигна: опитваше се да изглежда наперено, но Ферис виждаше, че е уплашен.
Ферис влезе в малката къща. Вонеше на лайна, човешки или животински — не можеше да каже. Това беше гаден факт от живота в Ирак, хората ходеха по голяма нужда на почти всяко свободно място. Отвори прозорците, за да проветри, подреди столовете така, че да говори с Низар, без да го виждат. После седна и зачака.
Басам пристигна след десет минути, Низар се влачеше след него. Беше нисък и як като пожарникарски кран, с големи мустаци. Говореше арабски вариант на напевния местен английски диалект. Ферис не разбираше всичко, но си личеше, че Низар е притеснен. Гласът му трепереше, очите му се стрелкаха и оглеждаха за опасността, която знаеше, че го дебне. Щом влезе, се втренчи във Ферис, опитваше се да различи лицето му в сянката.
— Това е моят египетски приятел — рече Басам. — Може би той ще успее да ти помогне.
Размениха си ислямски любезности. Мир тебе; господ здраве да ти дава. Басам беше донесъл бутилка вода от къщата на чичо си и церемониално наля три мръсни чаши. Мина малко време, преди да започнат, но винаги беше грешка да се пришпорва нещо в тази част на света.
— Мога да ти помогна, приятелю — рече Ферис на арабския си с египетски акцент.