Ферис седна на груб дървен стол и изчака хората на Хани да вържат ръцете и краката му. Стаята за разпити беше тясна и усойна; по стените имаше избила влага. Срещу Ферис се намираше видеокамерата на Сюлейман, сложена на същия статив като в Халеб. Хани седеше срещу Ферис с черна маска за ски.
— Пускай — рече Ферис. Имаше пауза, докато Хани включи камерата, и после Ферис започна да говори със задъхания хрипкав глас на мъж, пребит от бой, за да се пречупи.
— Казвам се Роджър Ферис. — Думите звучаха грапаво и накъсано, сякаш му ги вадеха от червата. — Работя в ЦРУ.
Ферис погледна към пода. Хвана остатъка от кутрето си със здравата си ръка, сякаш се страхуваше, че някой може да му осакати още един пръст.
Хани грубо му нареди да говори на арабски и да разкаже историята си. Ферис започна отново, бавно, на измъчения си университетски арабски.
— Аз съм Роджър Ферис. Работя за ЦРУ. Това е моята изповед. Години наред бях част от операция за проникване в Ал Кайда. Опитахме се да подлъжем мюсюлманите да последват нашия агент. Извиняваме се на всички мюсюлмани.
Ферис спря и уплашено погледна встрани от камерата, към Хани. В същия миг йорданецът го цапардоса по бузата. Ферис изпъшка, и то не само за пред камерата. Хани го беше ударил доста силно. Бузата му почервеня.
— Кажи името! — изкрещя Хани. — Кой беше агентът ви?
Ферис се мъчеше да намери думите. Очите му се стрелкаха напред-назад. Вдигна осакатената си ръка към лицето си.
— Агентът ни беше сириец. Казва се Карим ал Шамс. Нарича се Сюлейман Великолепни. Преструваше се, че е плановик на Ал Кайда. Но през цялото време работеше за ЦРУ. Извиняваме се на всички мюсюлмани. Ние служим на дявола. Извиняваме се на всички мюсюлмани.
Ръката още веднъж замахна към Ферис. Този път Хани го удари толкова силно, че го събори от стола. Ферис лежа и стена, докато Хани не изключи камерата.
— Боже! — възкликна Ферис, докато разтриваше бузата си, след като Хани развърза китките му и отново го вдигна на стола. — Доста добре се получи.
Извикаха един кипърски доктор да се погрижи за Ферис. Хани настояваше. Беше разбрал нуждата от жестокост пред камерата, но се ужаси, когато видя, че е ударил Ферис толкова силно, та чак му е пуснал кръв. Накара Ферис да си почине един час и го нахрани с кебап и ориз. Предложи му и арак64, но Ферис отказа. Най-важната част от плана му тепърва предстоеше и главата му трябваше да е бистра, макар и подута.
Преоблече се в затворнически дрехи: прости памучни панталони и туника. Отиде заедно с Хани в една голяма стая за разпити с три стола. Ферис седна на единия и изчака отново да му вържат ръцете и краката. После го оставиха сам. Не виждаше видеокамерата, но знаеше, че е там, зад огледалната стена, насочена право към стола до него.
Сюлейман пристигна след десет минути — ходеше спънато между двамата пазачи. И ръцете, и краката му бяха оковани и пазачите грубо го блъснаха на стола до Ферис. Отначало той не позна американеца, но когато видя кой е, го прокле. Ферис вдигна глава, лицето му беше по-смазано от това на Сюлейман.
— Ти си Фарес, човекът от ЦРУ — рече Сюлейман. — Какво правиш тук, псе?
Ферис едвам говореше, уж от болка. Трябваше да изтръгне от Сюлейман само няколко изречения. Десетина фрази — и бяха готови.
— Сгреши за мен — изхриптя той. После главата му клюмна, все едно от изтощение. Не каза повече нищо, пускаше само по някое тихо стенание от време на време, докато чакаше Сюлейман да го заговори. Минаха трийсет секунди, минута. Ферис се разтревожи, че Сюлейман няма да налапа въдицата, но накрая той отново проговори:
— Защо си тук?
— Заловиха ме — отвърна Ферис. — Накараха ме да си призная.
— Значи е истина? Ти си мюсюлманин? Наистина си работил за нас?
— Какво? — Ферис се напрегна, сякаш не чуваше от болка.
— Ти си агент на ЦРУ, но си работил за нас?
— Заедно? — Ферис изстена въпросително.
— Да. Заедно. За нас ли си работил, Фарес?