— Карай на юг — каза Ферис. — Към квартирата, за която ни разказа Низар, онази, дето била местната централа на неговата терористична клетка. Ако има някой там, искам да насоча предатора и да направя няколко снимки. Да видим кой влиза и излиза.
— Сигурен ли си? — попита Басам. Беше нервен, Ферис го виждаше. Смяташе, че американецът си насилва късмета. Беше прав, но Ферис не го беше грижа. Беше твърдо решен да довърши работата си. Още беше ядосан заради Низар, ниския приличащ на пожарникарски кран иракчанин, който му се бе доверил и сега беше мъртъв. Насочиха се на юг покрай Тигър, голяма грозна река, която беше повече кал, отколкото вода.
Басам знаеше посоката — знаеше квартирата дори. По тези места всяко семейство знаеше къде живее всяко друго семейство. Всяко квадратче на шахматната дъска беше покрито с нещо. Отклониха се от главния път, минаха през някаква маслинова горичка и се насочиха към една недовършена вила на километър и половина. Беше страшничко — в застиналата утрин цареше мъртва тишина, никакви коли по пътя, дори никакви птици във въздуха. Ферис извади сателитния си телефон и провери координатите на джипиеса, та да е сигурен за мястото, когато се свърже с Балад, за да пратят предатора.
Когато стигнаха на около четиристотин метра до вилата, Ферис видя там облаче прах. Беше кола: идваше или си тръгваше, не се разбираше, но се движеше.
— Намали — нареди той на Басам. Свърза се по телефона с шефа на базата в Балад и го накара да изпрати ЧИЛИ, СПЕК и НИТРЕЙТ. Даде координатите от джипиеса и го помоли да побърза. Това беше жива мишена — оперативната база на потвърдена терористична клетка.
Басам беше намалил до трийсет километра.
— Да завивам, ли обратно?
— Защо? — отвърна Ферис. — Почти стигнахме. Дай да проверим.
— Но те идват към нас! — Гласът му потрепери, нещо, което Ферис никога не беше чувал досега.
Ферис огледа прашния облак. Ставаше по-голям и вече можеше да се различи колата. Басам беше прав. Който и да беше в колата, идваше към тях. Трябваше мигновено да вземе решение.
— Обръщай. — И добави на английски: — Газ до дупка! — Басам завъртя кормилото, направи завой на 180 градуса и натисна педала до дупка. Мерцедесът също вдигна прашен облак и замъгли виждането на колата отзад.
Когато наближиха главното шосе, Ферис си даде сметка, че здравата са загазили. Преследвачите още бяха зад тях, но друга кола, бледожълт шевролет, ги причакваше в отбивката. Ферис отвори жабката на мерцедеса, където Басам си държеше пистолета. Стисна го в ръка. Беше автоматичен, малък калибър, почти безполезен. Наближаваха разклона.
— Какво сега, шефе? — каза Басам.
— Завий на юг — рече Ферис. — Към Балад.
Басам взе рязко завоя и за малко не се блъсна в един насрещен камион. Жълтият шевролет, паркиран в отбивката, изрева и се понесе след тях, последван от колата, която ги беше преследвала по прашния път. Ферис отново се свърза по сателитния телефон с Балад.
— Пратихте ли птичката? Имаме проблем на Магистрала 1.
— Разбрано, сър — отвърна дежурният офицер. — СПЕК е на път към координатите, които ни дадохте. След няколко минути ще е там.
— Чуй ме, тука яко сме го загазили. Мисля, че са ме разкрили, заедно с един от агентите ми. В един стар червен мерцедес сме южно от Самара, движим се на юг по Магистрала 1. Преследват ни две коли. Първата е жълт шевролет. Изпратете хеликоптер.
— Разбрано — отвърна дежурният. — Не прекъсвайте връзката. В момента се свързваме с военновъздушната база. Ще видим какво можем да направим.
Ферис погледна назад към жълтата кола. Видя как един мъж се подава през прозореца зад шофьора. Държеше нещо голямо. Приличаше почти на телевизионна камера. Мамка му, гранатомет!
— По-бързо — нареди той на Басам. — Колкото се може по-бързо. — Басам даде пълна газ, стрелката се качи на сто и шейсет, после на сто и осемдесет, но отпред имаше коли и трябваше да намали, за да не се набие в тях.
И тогава за секунда светът премигна и почти изгасна завинаги. Ферис не чу рева на гранатата, докато се изстрелваше от дулото на гранатомета, но от лявата му страна изригна светлина, точно до Басам, и после той чу как гранатата експлодира в основата на кормилото. А после всичко стана бяло и нещата тръгнаха на забавен каданс. От взрива колата подскочи, разтресе се веднъж, два пъти и после отново тупна върху гумите. Ферис чу как Басам пронизително извика на арабски и видя как от гърдите му шурти кръв. „О, мамка му“, помисли си и протегна ръка в ярката пулсираща светлина, после ужасено я дръпна. На мястото на корема на Басам имаше само кръв и вътрешности. Басам крещеше, но ръцете му някак си още бяха на кормилото и кракът натискаше падала на газта. Ферис усети остра пронизваща болка, сякаш го бяха ужилили стършели, и чак тогава видя, че и той е ранен: левият му крак беше само кръв и кости, от средата на бедрото до прасеца. Сложи ръка на топките си, за да се увери, че са си на мястото.