Тялото на Джеймс Бордън не беше съвсем идеално, но беше достатъчно добро. Горната част беше мускулеста, макар че коремът беше почнал да увисва и индивидът бе започнал да оплешивява на темето. Оказа се, че има един задържан тестис. Колкото повече Хофман мислеше за тези несъвършенства, толкова повече му харесваха. Те бяха истински човешки подробности, които щяха да направят голямата заблуда по-правдоподобна. Идеалната измама включва грешки.
Към трупа Хофман прикачи легенда. Лицето стана Хари Мийкър вместо Джеймс Бордън. Наеха на Хари Мийкър апартамент в Александрия, снабдиха го с домашен и мобилен телефон. С помощта на снимката от шофьорската книжка на Бордън от Илинойс му извадиха книжка във Вирджиния, после паспорт, а един мъж от Поддръжката изфабрикува подходящите печати и визи. За снимка на паспорта колегата на Хофман, Сами Азхар посети уебстраницата на адвокатската фирма на Бордън и се сдоби с портрета, който беше използван в рекламните материали.
За прикритие Хари Мийкър щеше да работи в Американската агенция за международно развитие, така че му извадиха и пропуск за ААМР. Отпечатаха му и визитки с негов личен телефонен номер. Централата — 712 — беше вярна, но когато човек се обадеше на номера, записът звучеше глухо, не като глас на истинска секретарка, а по-скоро сякаш някой покрива Мийкър. Дадоха на Мийкър място за паркиране под централата на ААМР, която се помещаваше в Рейгън Билдинг на Пенсилвания авеню, с картонче за напомняне в портфейла му, в случай че забрави номера на мястото си. Това беше лесната част: обикновеното прикритие, което изграждаше ЦРУ, стигаше дотук. Сега обаче трябваше да направят от Хари Мийкър истински човек.
Хари Мийкър се нуждаеше от дрехи. Хофман не се вълнуваше от модата и носеше каквото му купеше жена му от „Таргет“, така че не ставаше за пазаруване. Азхар беше изпратен до „Нордсторм“ — колекцията носеше подходящото усещане за бързо издигащ се човек от Северна Вирджиния. Хем стилно, хем сигурно. Образът, който бяха създали за Хари Мийкър, беше на издигащ се агент от ЦРУ, назначен на работа в Центъра за борба с терористи в Централата, човек насред кариерата си, който се опитва да се наложи — човек с акъл, който знае малко арабски и умее да се оправя в деликатни ситуации. Още не знаеха къде ще се озове накрая тялото, най-вероятно някъде по северната граница на Пакистан, за да е на студено. И така Азхар купи едно не много дебело яке, вълнени панталони, бяла риза, но без вратовръзка, обувки с каучукови подметки, подходящи както за планината, така и за градски условия. Занесе дрехите няколко пъти на химическо, докато им се махне лъскавината, но обувките бяха проблем. Изглеждаха прекалено нови дори и след като нарочно ги поизтъркаха. Обувките трябваше да изглеждат така, сякаш вътре е имало истински потни крака. Азхар ги носи една седмица с втори чифт чорапи, за да не му излязат пришки.
Какво ставаше с личния живот на Хари Мийкър? Ферис вече беше постановил, че трябва да е разведен: това беше единствената биографична подробност, която всеки би предположил за един агент на ЦРУ — че е оставил първата си жена и сега си развява оная работа на воля. За да подплати развода, Азхар написа писмо от адвоката, който представляваше измислената жена на Мийкър, Ейми, в което го уведомяваше да изпрати издръжката на нов адрес и го предупреждаваше да не контактува с Ейми лично. Мийкър ли беше лайно, или жена му се беше хванала с някой друг? И двете ставаха.
Сега на Хари Мийкър му трябваше приятелка. Трябваше да е красива — секси, тъкмо като за него. Всички бяха гледали филмите за Джеймс Бонд, включително и муджахидините, затова хората просто бяха убедени, че един истински американски шпионин задължително чука страхотна мацка. Хофман искаше снимка на блондинка с огромни цици по бикини, но Азхар каза, че ще е прекалено явно ала Памела Андерсън. Трябваше да я направят секси, но нека и тя да работи за ЦРУ. На Ферис му хрумна нещо много умно: приятелката трябваше да е афроамериканка. Беше достатъчно неочаквано, за да изглежда напълно вероятно. Хофман предложи секретарката си — шоколадова красавица със зашеметяваща усмивка. Попита я дали има нещо против да позира за снимка в блуза с голямо деколте. Казваше се Денис, което беше съвсем приемливо, и когато снимката беше готова, Хофман я накара да напише отзад: „Обичам те, бейби. Денис“, с малко сърчице.