Секретарката на Хани го посрещна на входа и го придружи по стълбите. Ферис мина покрай ярък стенопис на първия етаж, на който беше изобразен младият крал заедно със семейството му, и продължи нагоре по парадното стълбище. Приличаше малко на фоайе на тузарски хотел, цялото в лъскаво тиково дърво и блестящ хром. Елегантният интериор би изненадал повечето от йорданците, които си представяха разузнавателната централа като затвор в стил Кафка. Но служителите на СОР открай време бяха свикнали на охолен живот, понякога стигащ чак до разхищение. Един от предшествениците на Хани беше отишъл в затвора, след като го бяха уличили, че използва контактите си за приятели, които, в знак на благодарност, му превеждат големи суми в тайна банкова сметка.
Ферис беше придружен до кабинета на радушния заместник на Хани, който му предложи чай и си побъбриха. Директорът щял да се освободи след няколко минути, каза той. Най-накрая един прислужник съобщи, че шефът е готов, и Ферис се запъти по коридора към един огромен кабинет, украсен с картини на младия крал и неговия баща. Хани стана от бюрото си да посрещне американеца.
— Салаам алейкум, Хани паша! — поздрави Ферис, наведе се към йорданеца и го целуна по двете бузи. Хани остана явно доволен от тази проява на уважение. Дръпна от цигарата в ръката си и издуха едно съвършено кръгче дим към Ферис.
— Добре дошъл, Роджър. Сигурни сме, че не може да не си арабин. Имаш такива добри обноски. Затова те харесваме толкова.
— Не съм арабин. Само американец, който знае езика.
— Вероятно мъничко, много отдавна — усмихна се Хани. — Баба. Далечен прадядо. Знам го. Никога не греша.
— Този път грешиш. — Ферис се усмихна любезно. Никога не говореше за произхода си. Управлението се мръщеше на разкриването на прекалено много подробности, но не беше само това. Ферис смяташе, че личният му живот си е негова работа.
— Ела седни. — Хани му махна да седне на дивана. Тази сутрин беше досущ като Дийн Мартин. Носеше сако от туид, разкопчана на врата риза и елегантни велурени обувки, които сигурно си беше купил по време на скорошното пътуване до Лондон.
— Добре изглеждаш — рече Ферис. Истина беше. Човекът цъфтеше от здраве. Сигурно в Берлин се беше поглезил с много елитна проститутка, като награда за подвизите си.
— Как е кракът ти, скъпи? Куцаше в Берлин. Опитваше се да го скриеш, но забелязах. Надявам се, че си излекуван. Тревожа се за теб.
— Добре съм. Още повече сега, когато те виждам, Хани паша.
— Върнах се вчера от Германия. Отлична страна, но нямат разузнаване. Мисля, че изобщо не разбраха, че съм бил там. Когато се прибрах, моите хора ми казаха, че си искал да ме видиш. Веднага! — Хани вдигна вежди.
— Заради Милано. Европейците са полудели. Белият дом е полудял. И всички крещят на нас.
— И на мен. — Хани вдигна ръце. — Отложих срещите си с италианците, французите и британците сутринта, за да се видя с теб. Всички искат резултати утре. Мисля, че не разбират добре разузнаването. То не е микровълнова печка. Ед Хофман разбира. Той знае, че което се прави бързо, не се прави добре.
— Операцията ви в Берлин определено привлече вниманието на господин Хофман. Помоли ме да те поздравя. Мисля, че беше много впечатлен. — Ферис спря. Беше на ръба да излъже.
— Предай на Ед, че му благодаря за похвалата. Ако беше някой друг, щях да си помисля, че ме ласкае, защото иска нещо. — Дари го с тънка усмивка, която накъдри устните му, както перката на акулата разцепва водата.
— Трябва да действаме бързо с това, Хани паша. Както можеш да си представиш, господин Хофман има много въпроси за мъжа, когото срещнахме в Берлин, Мустафа Карами.
— О, да, представям си.
— Господин Хофман най-вече иска да знае как е минала втората ви среща. — Ферис не искаше да изглежда нахален, като мине толкова бързо на въпроса, но човек никога не знаеше колко време има с Хани. Кралят имаше навика да го привиква по всяко време и тогава шефът на разузнаването изчезваше за цели часове.
— Случаят е сложен — отвърна Хани. — Добър е, но е сложен.
— Защо? Ти му взе страха. „Говори с майка си“, най-доброто подаване, което съм виждал. И вървиш в посока, която ни интересува. — Ферис остави Хани да поеме нишката, но той само отбеляза похвалата на Ферис.