— Наистина му „взехме страха“, както казваш. Втората среща мина добре, както и третата, която имах точно преди да си тръгна. Вече е наше момче. Държим го със сигурност. Но въпреки това е сложно.
Ферис изчака Хани да поясни и когато не го направи, попита отново:
— Защо е сложно?
— Защото Ал Кайда е сложна организация. Има нива и нива, и нива. Всеки, който се опита да мине от едно ниво на друго, е заподозрян. Не правиш нищо на своя глава, чакаш да те накарат.
— Но ние не можем да чакаме. Знаеш го. Особено след Милано. Надяваме се, че бързо ще включиш Мустафа в играта.
— Не можем да чакаме, съгласен съм. Чакането може да доведе до убийствата на още хора. Но пък, от друга страна, трябва да чакаме. Аз съм търпелив човек дори и когато бързам. Прекалено много време ми отне да организирам операцията, за да бързам сега. Дори и Ед Хофман да иска от мен да действам бързо.
Ферис направи пауза, преди да отговори. Хани беше наистина предпазлив. Сега беше моментът да връчи подаръка, който му беше донесъл.
— Господин Хофман иска да ти дам нещо. Мисля, че ти си ги искал. Това са записи на телефонните разговори в Европа и Америка на някои от членовете на кралското семейство, които… напоследък притесняват краля. Ще те заинтригуват най-вече тези с либийския банкер в Париж, който се грижи за някои от кралските сметки. — Ферис отвори куфарчето си и подаде на Хани тестето с преписките.
— А, да. — Хани прегледа няколко страници и затвори папката. Присви очи. — Това е много мило. Негово величество ще се заинтересува, сигурен съм. Колко мило от страна на Ед да прояви такава щедрост. — Хани се намуси леко на подаръка, макар че Ферис не беше сигурен защо. Самият крал се беше жалвал на директора от своенравните си братя и сестри, когато беше ходил във Вашингтон.
— Иска да те види. Идва в Аман.
— Да, знам. Нуждае се от нещо и се чудя какво ли е. — Хани се усмихна и запали нова цигара. Ферис не го попита откъде знае. Може би Хофман му беше казал; може би само се преструваше, че знае. Нямаше значение.
— Ще иска да поговорите за случая — отвърна Ферис.
— Добре дошъл. Ахлан уа сахлан19. Стига да не се опитва да ръководи операцията. Ще направи грешки. Затова те обичаме теб, Ферис. Знаеш какво не знаеш. Ти си млад, ти си умен, говориш арабски, уважаваш по-възрастните. Ти си таен арабин. — Хани му намигна.
— Може ли да получим стенограмата от Карами? — попита Ферис. — Това ще ми помогне с Хофман.
— Не. Много съжалявам. Не е уместно. Но ще обобщя пред теб какво ни каза. Карами има връзка с човек, който е бил в тренировъчен лагер в Афганистан. Този човек сега се намира в Мадрид. Срещат се в Будапеща. Мъж от Дубай, който му изпраща пари, ги взима от някой в Карачи, но още не знаем името му. Карами е бил куриер в операцията срещу американския военен кораб „Коул“ през 2000. Пътувал е веднъж до Йемен, но оттогава не са го използвали задруги операции. Той е „спящ“. Пазят го за нещо. Или пък са забравили за него. Съжалявам, че трябва да го кажа, хабиби20, но този човек сам по себе си няма да ни вкара в палатката. Ако се опита да иде да види големия човек, ще му откажат. Но имам друга идея за него.
— Каква? — Ферис се сдържа да не се намръщи.
— Не мога да ти кажа — рече Хани. Лицето му беше толкова гладко, черната му коса — толкова буйна, сивите мустаци — толкова добре подстригани. — Не е вярно. Разбира се, че бих могъл да ти кажа, ако исках, но не искам.
— Защо не? Преследваме един и същи обект в случая. Убеден съм. Защо да не си сътрудничим?
— Защото операцията е моя. Ще си поделим плячката. Но трябва да ме оставите да ръководя операцията така, както аз искам. Защото… нека бъдем честни, скъпи мой, защото нямате друг избор. — Хани се усмихна. Ферис го намираше за неустоимо очарователен дори и когато казваше неща, които щяха да му стъжнят живота.
— Хофман няма да се зарадва — отвърна Ферис.
— Маалеш21. Жалко. Ще му мине. Кой обича американците повече от мен?
— Лангли плаща доста сметки тук.
— Това заплаха ли е, мили ми Ферис? Колко очарователно. Вече се превръщаш в истински шеф на служба. Само не прави същата грешка като предшественика ти или ще се наложи да те изхвърлим и теб.
Йорданецът се усмихна; в очите му искреше пълна увереност. Никой не желаеше да говори за прегрешенията на неговия предшественик Франсис Олдърсън, но и никой явно не ги беше забравил. Хани потупа Ферис по гърба.