— Каза ли им да спрат? — попита Гретхен.
— Не. Мислех си, че ще се получи. Но накрая той умря.
— Не казвай на никой друг това, което ми каза току-що — посъветва го Гретхен. — Незаконно е. Технически.
Когато Ферис я попита защо толкова се интересува от разпитите, тя не отговори. Излезе, записа си нещо и после се върна с разкопчано най-горно копче на блузата.
Разговорът беше разстроил Ферис и му се искаше да вярва, че е притеснил и Гретхен, но не беше сигурен. Беше започнал да осъзнава, че за нея правото е друг вид завоевание. Ставаше дума за премахването на ограничения, така че клиентът ти — в нейния случай президентът на Съединените щати — да прави каквото си иска. Имаше нещо сексуално във всичко това, известна разюзданост. Законът за нея означаваше да се развържат хората, за да си разиграват коня.
Гордееше се с Ферис, когато го раниха в Ирак. Мислеше си, че белезите ще я отвратят, но тя обичаше да ги докосва — сякаш преживяваше случилото се заедно с него. Но не можеше: Ферис беше надникнал в пропастта в онзи миг на Магистрала 1, когато си мислеше, че ще умре, и беше осъзнал, че тя не е там с него. Как можеше да й каже това? Чувството на отчуждение не го напусна по време на възстановяването му и го накара да осъзнае, че има неща, които не е споделил с Гретхен и никога не би ги споделил.
Набра още веднъж мобилния на Алис и на четвъртото позвъняване тя най-сетне вдигна. Гласът й беше сънен. Спеше и сякаш беше забравила кой е Ферис. Той се опита да не покаже, че е подразнен. Нямаше право: тя не му принадлежеше.
— Опитвах се да се свържа с теб — рече той. — Къде беше?
— Предимно тук, ходих и до Дамаск за един ден. Понякога не вдигам телефона.
— Какво прави в Дамаск?
— Пазарувах — отговори кратко тя. — Всъщност се чудех какво стана с теб. Реших, че може да не си ме харесал.
— Нямаше ме. Наложи се да напусна страната.
— Ммм — отвърна тя невярващо.
— Искам да те видя. Скоро. Свободна ли си утре вечер? — Утре беше четвъртък, началото на мюсюлманските почивни дни. Последва дълга пауза.
— Не знам… — отвърна тя.
— Какво искаш да кажеш? — Ферис сдържа дъха си.
— Не знам дали мога да чакам толкова дълго — разсмя се тя на шегата, която му беше погодила.
Ферис затвори и отново излезе на терасата. Нощта беше донесла внезапен хлад в пустинята. Аман беше като светилник на фона на черното небе. Почувства се ако не добре, то със сигурност не толкова зле.
7.
Аман
Ферис взе Алис Мелвил от апартамента й. Намираше са в стария квартал до римския амфитеатър. Ферис не знаеше там да живеят други американци. Алис беше руса, носеше рокля с презрамки, сандали и пуловер, преметнат през раменете. В първия миг косата й сякаш се развяваше на забавен каданс.
— Здравей — каза тя, когато седна на предната седалка, и веднага смени радиостанцията. „Боже, красива е“, помисли Ферис.
Заведе я на вечеря в италианския ресторант в хотел „Хаят“ — най-романтичното място, за което се сети. Седяха под звездите, с газова печка до тях, която да пропъжда нощния хлад. Проблясваше в жълто и синьо като въглени в огнището. Ферис поръча бутилка вино и когато я изпиха — още една. Виното й развърза езика, макар че Ферис не мислеше, че това е проблем дори и да е съвсем трезва. Разказваше му за работата си с палестинските бежанци. Това беше нейната професия: работеше към една неправителствена организация, развиваща хуманитарна дейност в лагерите, които още приютяваха много бедни палестинци. Ферис я наричаше „Спасете децата“, макар че всъщност се казваше Съвет за хуманитарна помощ за Близкия изток.
— Бежанците нямат никаква надежда, Роджър — прошепна тя, сякаш това беше тайна. — Крепи ги само гневът. Слушат шейховете от Хамас и Ислямски джихад. Купуват си касетите с Бин Ладен. Когато заспиват вечер, мисля, че сънуват как убиват израелци и американци. А сега и италианци, за бога!
— Но не и теб — отвърна Ферис. — Теб не искат да те убият. — Беше толкова сериозна, че той можеше само да я гледа. Светлината на газовата лампа придаваше на косата й червеникав оттенък. Надвеси се над масата към нея, сякаш я слушаше. Докато говореше, виждаше в деколтето на роклята й как гърдите й се надигат и спускат.