— Не, мен не. Те ме уважават… защото аз ги слушам. Ти слушаш ли ги, Роджър? Американското правителство слуша ли ги? Или просто искаме да ги застреляме? — Ферис й беше казал, че работи в политическия отдел на посолството, каквото всъщност беше прикритието му.
— Разбира се, че ги слушам. Посланикът ги слуша. Всички ги слушаме. Дори говоря с тях. — И изтърси няколко изречения на перфектен арабски, каза й колко е красива на лунната светлина и как се надява, че ще дойде в апартамента му тази вечер.
За негова изненада тя му отговори на сносен арабски. Каза му, че е красив, но че съдбата му зависи от божията воля. После добави на английски:
— И не се опитвай да ме омайваш със сладки приказки, Али Баба. Натискали са ми се повече, отколкото на Кърт Шилинг22. И не се е получавало.
— Привърженичка на „Ред Сокс“?
— Много ясно.
— Не те омайвам със сладки приказки. Просто имам проблем: неустоимо ме привличат блондинки, които говорят арабски.
Алис обърна очи и погледна към арабите, които седяха в ресторанта.
— Добре дошъл в клуба. Сериозно, Роджър, искам да знам какво разправя посолството на хората. Казвате ли им, че съжалявате, че американци убиват мюсюлмани? Казвате ли им, че съжалявате, че къщите им са били сринати с булдозери, а децата — убити? Казвате ли им, че само изглежда, че сме съюзници с десните кретени в Израел? Казвате ли им, че сгрешихме, когато нападнахме Ирак и го разкъсахме на милиони парчета? Какво им казвате всъщност? Бих искала да знам.
Ферис изръмжа. Не беше дипломат; беше разузнавач.
— Трябва ли да говорим за това?
— Не. Можеш да ми кажеш, че не е моя работа. Тогава ще си ида вкъщи.
Ферис се сепна от мисълта, че може да си тръгне.
— Добре. Чакай да помисля. Когато хората се оплакват, казвам, че ценя тяхната гледна точка. Казвам, че не аз определям правителствената политика на САЩ. Понякога им казвам, че ще включа възгледите им в доклада си. Как ти се струва? Ще включа възгледите ви в доклада си. — Искаше да се пошегува, но не се получи.
— Наистина не разбираш! Седиш си в посолството по цял ден, а аз съм на огневата линия. Сериозно ти говоря, Роджър. Трябва да слушам как тези хора ми крещят по цял ден. Знаеш ли, че празнуваха в лагерите тази седмица, когато чуха новината за бомбения атентат в Милано? Празнуваха. Наложи се приятели да дойдат да ме пазят. Искаха да ни убият. Не разбираш ли?
Спорът беше зачервил бузите й и сега и те имаха червеникав оттенък на газения пламък. Ферис знаеше, че трябва да й даде по-добри отговори, но един от проблемите му беше, че не го биваше за политически дебати. Напомняха му за това, което беше намразил в журналистиката. Политическите дебати бяха за истинските служители в министерството на външните работи или за журналистите със собствена колонка до тази на редактора, или за хора, които си падаха по тази мистериозна Алис, която работеше в бежански лагери и носеше рокля с презрамки на вечеря. Но трябваше да каже нещо, в противен случай тя щеше да го зареже.
— Разбирам, Алис. Повече, отколкото си мислиш. И аз съм на огневата линия също като теб. Всички сме. Такъв е животът сега.
Тя го погледна в очите, сякаш търсеше нещо. Знаеше ли какво прави всъщност? Беше ли се досетила? Тази мисъл го накара да се почувства неудобно. Извини се и отиде до тоалетната. Докато вървеше, се опитваше да скрие накуцването си, но кракът го болеше от студа и тя забеляза.
— Какво ти е на крака? — попита го, когато той се върна на масата. — Ранен ли си?
— Бях. Вече не. Добре съм.
— Какво се е случило? Ако нямаш нищо против, че питам.
Ферис се замисли за миг. Имаше против, но ако отношенията им щяха да се развиват в някаква посока, щеше да се наложи да й каже повече за това кой всъщност е.
— Раниха ме в Ирак. По време на предишното ми назначение. Бях в една кола, улучи ни граната и ми се заби шрапнел в крака. Сега съм добре. Просто понякога куцам. Но това ме прави много по-добър в леглото.
Тя не се разсмя на шегата му. Все още го изучаваше.
— Какво си правил в Ирак?
— Бях в нашето посолство. Трябваше да прекарам там една година, но когато ме раниха, ме изпратиха тук. Така срещнах теб. Виждаш ли? Късметлия съм.
— Не си бил в посолството, когато са те ранили.