Ферис отново я хвана за ръка и прошепна в ухото й:
— Искам да те прегърна, но не мога тук. Да идем у вас.
Тя се усмихна и стана от малката маса. Нещо се беше променило.
Минаха обратно през римските руини и пазара на злато и се качиха няколко пресечки нагоре до къщата на Алис. Нещо подсказа на Ферис да не насилва късмета си тази вечер, но не му се искаше да я остави да си иде. Когато я изпрати до вратата, попита дали може да се качи.
— Този път не, но може би друг път — отвърна тя. — Вечерта беше специална. Не съм се чувствала така с никого от дълго време. Просто искам да се уверя, че съм готова.
— Наистина те харесвам — отвърна Ферис. Искаше да каже „обичам“, но знаеше, че ще прозвучи налудничаво. Познаваше я само от няколко седмици.
— И аз също те харесвам, Роджър. Радвам се, че дойде с мен в лагера тази вечер. Сега знаеш коя съм. Малко.
Скриха се в сянката на входа, далеч от уличната лампа. Той я целуна по устата и тя му отвърна, устните й се разтвориха малко, после повече. Той я прегърна и притисна тялото си към нейното. Докато я целуваше, усещаше как тя се възбужда, прималява.
— Искам те — рече тя. Гласът й беше гърлен и изпълнен с желание.
— Можеш да ме имаш.
— Не още. — Тя отстъпи назад, за да може да го види. — Ти си силен, но мисля, че на това място си мек. — Потупа го по сърцето. — Така ли е? Меко сърце ли имаш?
Не беше сигурен как да отговори на това и само кимна. Тя го целуна по бузата, устните й се задържаха върху кожата му, след което се обърна и се качи по стълбите. Той стоеше и гледаше нагоре към апартамента й, докато не видя как лампата светна и едно лице се показа на прозореца. Отдалечи се замаяно. Отчасти заради чувствата, които напираха в него, но беше и объркан от думите й. Никога не му беше хрумвало, че има меко сърце. Зачуди се дали е права.
8.
Аман
Ед Хофман пристигна в Йордания след няколко дни. Той беше Големия американец — големи ръце, голям гръден кош, голямо червендалесто лице с къса четинеста коса отгоре. Носеше слънчеви очила, с които изглеждаше като магнат от Лас Вегас — от онези, които вадят банкноти от стодоларови пачки. Пристигна с бял „Гълфстрийм“, чиято единствена маркировка бяха цифрите на опашката. Ферис го посрещна на военното летище, но Хофман му нареди да се връща на работа. Шефът на отдела отиде до хотела си да поспи, после до любимия си ресторант за кебап. Появи се в посолството чак на свечеряване и веднага призова Ферис в обезопасената заседателна зала. Чакаше на масата и си масажираше слепоочията, когато Ферис влезе.
— Главата ме боли — рече Хофман. — Трябва да запомня никога да не пия червено вино в този ресторант.
Ферис протегна ръка. Хофман го прегърна с мечешка прегръдка.
— Как е кракът?
— Доста добре. Карат ме да правя упражнения. Добре съм. Просто съжалявам за момчетата, които останаха в Багдад.
— Недей. Те нямаше да могат да създадат връзката, която ти създаде с Хани. Берлинската история е голяма работа. Справил си се отлично.
— Благодаря, но аз само стоях и гледах. Тя си е дело на Хани.
— Свалям му шапка на Хани. Определено. — Хофман извади пакетче фъстъци и изсипа в устата си цяла шепа. — Но сега е наш ред. Искам аз да я ръководя.
— Тогава значи имаш проблем. Хани иска да задържи контрола. Дори не ми даде стенограмата от разпита. Казва, че операцията си е негова, но можем да си поделим плячката. Това е.
— Знам. Знам. — Хофман дъвчеше фъстъците. — Чудесно, защото всъщност няма да ни се налага да я ръководим. Трябва просто малко да я изопачим. Именно затова съм тук.
— Не те разбирам. — Истина беше. Ферис нямаше представа за какво говори Хофман.
— Да я изиграем. Повлияем. Използваме.
— Съжалявам, но ако това означава да преебем Хани, аз съм против.
Хофман се усмихна.
— Трогателно съчувствие към братската свръзка. Но ще видиш. Можем да раздвижим приятелчето ти Хани, като контролираме информацията, която получава, за да вижда това, което ние искаме да вижда. Просто! Всъщност не е просто, напротив — дяволски сложно е. Но идеята е проста. Повярвай ми, ще ни е благодарен, когато всичко свърши.
— Но агентът е на Хани. Може да го насочва както си иска. А ние нямаме нищо.
— Именно тук грешиш, малкият. Имаме повече, отколкото си мислиш. Ще ти кажа една тайна. Вероятно вече я знаеш, макар и да не трябва. Факт е, че от 11 септември насам сме заловили много повече членове на Ал Кайда, отколкото можеш да си представиш. Направихме им всякакви неприятни неща, за да ги накараме да говорят, поради което всички се възмущават ужасно, обаче да го духат. Между другото, много благодаря на жена ти, че помогна за написването на меморандума, който ни покрива гъзовете. Още ти е жена, нали?