— Предполагам. Малко сме разделени. От разстоянието.
— Както и да е. Важното е, че разполагаме с много информация. Знаем кое от тези малки копеленца кого мрази. Знаем кой на кого плаща и кой смята, че са го прецакали с парите, кой чия „временна жена“24 чука. Знаем къде са съперничествата, къде да посеем семената на раздора. Държим тези хора на невидими конци, защото знаем наистина много за тях — и защото те не разбират колко много знаем. Виж, та те дори не знаят кой е бил заловен. Не знаят дали Абдул-Рахман от Абу Даби е бил заловен, дали не е напуснал, или приел по-добро предложение, или просто го е ударил на чекиджийство по цял ден. Продължават да получават имейли от хора, които си мислят, че може би сме спипали, но не са сигурни. Там е цялата работа. И това ни позволява известни възможности за заблуда на противника. Опа, казах го. Никога не ни е бивало много в този вид маскарад, но знаеш ли какво? Ставаме все по-добри. И с помощта на нашите йордански приятели ще се ошлайфаме дори още повече. И това ще ни отведе до, знаеш кого.
— Сюлейман?
— Амин, братко. Това е твоя операция. Напълниха ти крака с олово, за да ти го докажат. Хани преследва същото, което и ти. Просто ще му помогнем малко.
Ферис замълча, обмисляше казаното от Хофман. Зад гръмките слова той всъщност предлагаше да измамят Хани. Лоша идея.
— Ти си шефът — отвърна той. — Но ако възнамеряваш да си играеш игрички с Хани, моят съвет е да не го правиш. Имаме нужда от приятелите си сега. След Ротердам, Милано, следващото Милано. Да се мешаме във веригата на Хани според мен е грешка. В тази част на света трябва да имаш доверие на хората, иначе доникъде няма да стигнеш.
— Грешиш. В тази част на света не можеш да имаш доверие на никого, защото всички са лъжци. Дори и брат Хани. Съжалявам, но това е факт. Бил съм в Камилския корпус много повече време, по дяволите! И си прав. Аз съм ти шеф.
Ферис поклати смирено глава.
— Ще побеснее, ако разбере. И ще трябва да поема огъня. Докато не ме изхвърли. Така, както е изхвърлил предшественика ми.
— Е, очевидно ще побеснее, ако разбере. Но няма да разбере. Защото няма да му кажем, нали? Америка плаща транспорта тук, затова ми се струва, че можем да си правим каквото пожелаем. И моля те, ти не си Франсис Олдърсън.
Ферис искаше да зададе въпроса от няколко месеца, но никога досега не му се беше удавала възможност.
— Защо йорданците са обявили Франсис за персона нон грата? Никой досега не ми е обяснил. В архива няма нищо и никой от отдела не иска да ми каже нищо. Какво е направил?
— Хм, хм, хм… — Хофман затвори очи и се замисли за миг. — Няма да ти кажа. За твое собствено добро.
— Защо? Какво е направил? Изчукал е нечия жена ли?
— Не, по дяволите. Всички в Йордания чукат чужди жени. Де да беше толкова просто.
— Тогава какво е?
— Попитай Хани.
— Той не иска да ми каже.
Хофман се усмихна, бутна стола си назад и стана.
— Това е добър знак.
— О, така ли? Чуй тогава моята кошмарна версия, основаваща се на липсата на информация. Опасявам се, че Хани е изхвърлил Олдърсън, за да мога аз да оглавя службата. Млад съм и нямам достатъчно опит. Мислел си е, че може да ме манипулира, така че е изфабрикувал нещо срещу Олдърсън. Затова ме взе и със себе си в Берлин. За да има още по-голяма власт върху мен.
— Това е параноя, моето момче. Полезно качество в определени случаи, но в конкретния е доста прекалено. Хани нямаше нужда да изфабрикува нищо срещу Олдърсън. Повярвай ми.
— Какво е направил тогава? Хайде, искам да знам. Трябва да знам.
Хофман се почеса по главата и се замисли за миг.
— Добре. Ще ти кажа, но само за да спреш да си въобразяваш разни неща. Франсис Олдърсън се издъни, като се опита да вербува един от заместниците на Хани. Сприятели се с човека, покани го на вечеря. Онзи изглеждал готов да хване топката, затова Франсис му я подал. Предложил му пари. Нормално. Правим го всеки божи ден някъде по света. Но Хани превъртя. Каза, че сме предали доверието му. Опитахме се с всички средства да го прикрием. Франсис каза, че парите били за детето на онзи човек, което трябвало да бъде оперирано в Щатите. Но Хани знаеше, че това са простотии. Беше ни спипал. Затова обяви Франсис за персона нон грата, за да изрази становището си.
24
Вторият вид брак, разрешен според Корана, който е с ограничена продължителност и обикновено служи за утоляване на сексуалния нагон при мъжете, без задължително да води до сключването на официален брак. — Б.пр.